О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
София,03.05.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 1749 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 16967 от 18.12.2016 г., подадена от В. В. А. чрез адвокат Я. Д. от САК срещу определение № 2323 от 21.08.2015 г. на Апелативен съд – София, постановено по в.ч.гр.д.№ 3041/2015 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на В. В. А. срещу разпореждане на СГС от 07.03.2015 г. и е прекратено производството по в.ч.гр.д.№ 3041/2015 г.
Постъпил е отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от М. С. Г. чрез адвокат Р. Г. от САК, в който се възразява срещу допустимостта и основателността на частната жалба. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Същата е насочена срещу определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и съответно – към преценката за редовността на частната жалба не са относими изискванията за редовност на касационните частни жалби, включително не се изисква представянето на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по в.ч.гр.д.№ 3041/2015 г. по описа на АС – София е образувано по частна жалба на В. В. А. срещу разпореждане от 07.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1570/2006 г. по описа на СГС, І-2 състав. С последното СГС е указал на В. В. А. да представи документ за внесена по сметка на САС държавна такса в размер на 2 738,31 лв. във връзка с депозираната от него въззивна жалба срещу решение № 18515 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 1570/2006 г. Сезираният с частната жалба Софийски апелативен съд е приел същата за недопустима, като е изложил съображения, че е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване по смисъла на чл. 213 ГПК (отм.).
Обжалваното определение е законосъобразно.
Предмет на обжалване пред АС – София е разпореждане, с което се оставя без движение въззивна жалба. Това разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 213 ГПК /отм./ (която разпоредба е приложима на основание § 2 ПЗР ГПК). Първата хипотеза (чл. 213, б. „а” ГПК /отм./) визира определения, с които се прегражда по-нататъшния ход на делото. С разпореждането в случая са дадени указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба, но само по себе си то няма преграждащ характер. Преграждащо би било последващото разпореждане за връщане на жалбата поради неизпълнение на указанията. Не е налице и втората хипотеза (чл. 213, б. „б” ГПК /отм./), включваща определения, за които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани.
Ето защо следва да бъде споделен изводът, че постановеното от СГС разпореждане от 07.03.2015 г. не подлежи на инстанционен контрол, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При продължаване на действията по администриране на въззивната жалба срещу решението, постановено по гр.д.№ 1570/2006 г., СГС следва да има предвид, че само неизпълнението на указания, които са съобразени с разпоредбите на Закона, може да доведе до санкционната последица – връщане на жалбата. В случая приложимата разпоредба, при съобразяване на която следва да се определи коректния размер на дължимата държавна такса по въззивната жалба, е тази на чл. 55, ал. 1, б. „б”, хипотеза първа ГПК (отм.) – предвид наличните по делото удостоверения за данъчни оценки на двата имота, които са обекти на процесния предварителен договор.
Искането за присъждане на разноски за защита в настоящото производство в полза на М. С. Г. се явява неоснователно. С ДПЗС № 0542095 от14.03.2016 г. е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева по банков път. Липсват доказателства за извършен банков превод от М. С. Г. в полза на адвокат Р. Г. от САК, поради което и с оглед разясненията по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдът приема, че не е доказано страната действително да е направила разноски за защитата си в настоящото производство.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2323 от 21.08.2015 г. на Апелативен съд – София, постановено по в.ч.гр.д.№ 3041/2015 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Г. за присъждане на разноски в размер на 360 лева – договорено с ДПЗС № 0542095 от 14.03.2016 г. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: