4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 05.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1700 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищцата М. С. П. срещу Решение № 372 от 24.02.2015г. по в.гр.д.№ 2836/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 2117/2013г. в частта за отхвърлянето на иска по чл.226,ал.1 КЗ, предявен срещу Г. фонд за разликата от 10 000лв. до предявения размер от 26 000лв. и в частта за присъдените разноски-юрисконсултско възнаграждение на ответната страната.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска на ищцата и присъждането й на обезщетение в предявения размер.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 и чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърденията са, че присъденото обезщетение не съответства на действително търпените неимуществени вреди и е занижено. Основанието за касационното обжалване по приложението на чл.52 ЗЗД е изведено от тезата за необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика при определяне на размера на присъждани застрахователни обезщетения и отстраняване на противоречива практика на съдилищата по този въпрос. Изложени са и съображения за несъобразяване на размера на определеното обезщетение с икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователното покритие. Позоваването е на несъответствие с указанията в ППВС 4/68г. и на решение на САС, за което няма данни да е влязло в сила. Правен въпрос по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД липсва, а доводите са за неправилност на изводите на съда за допринасяне за настъпване на злополуката от ищцата при пресичане на пътното платно.
От насрещната страна Г. фонд е постъпил отговор, в който се поддържа, че не са изложени основания за допускане на касационното обжалване и че жалбата е неоснователна.
Безспорно е по делото, че ищцата, родена 1939г., е пострадала на 01.08.2012г. в района на пазара „И. В.“ в София като пешеходка-била е ударена от неидентифициран лек автомобил, който предприел движение на заден ход. По време на удара ищцата се е намирала на най-дясната лента на пътното платно, на място, неопределено за пресичане. Сезирана с въззивна жалба на ищцата, въззивната инстанция е приела, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените й вреди-счупване на лъчева кост на лявата ръка и проведено лечение- наместване и гипсова имобилизация, е 12 000лв., завишавайки с 4 000лв. определеното от първоинстанционния съд обезщетение. Счела е, че приносът за настъпване на вредите от произшествието по възражението на ответната страна, не е 25%, както е приел СГС, а 1/6, в резултат на което определеното обезщетение е завишено на 10 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен правен въпрос. Не е обосновано и наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1т.1-3 ГПК.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да определи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че за определянето им не може да има обективен критерий. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и обжалваното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение.
Правен въпрос относно даденото от САС разрешение за приноса на пострадалата не е поставен, което изключва и възможността за допускане на обжалването по доводите за неправилност, основани на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 372 от 24.02.2015г. по в.гр.д.№ 2836/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта за потвърждаване на решението на СГС по гр.д.№ 2117/2013г. за отхвърляне на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: