О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 05.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 162/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3708/02.12.2014г.,подадена от П. В. П. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Л. И. И.,против решение №150/09.10.2014г. на Видински окръжен съд,постановено по в.гр.д.№296/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 25.04.2014г. постановено по гр.д.№79/2013г. по описа на Районен съд [населено място] за допускане извършването на съдебна делба между С. Т. И. и П. В. П. на недвижим имот:апартамент №43,с административен адрес [населено място],ж.к.”Б.”,[жилищен адрес]ет. първи,описан в решението,със застроена площ от 78 кв.м,ведно с избено помещение №43 с площ от 5,21кв.м,както и 5,21% от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото,описано в решението,при дялове:за С. Т. И. -1/2 идеална част и за П. В. П.-1/2 идеална част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба С. Т. И.,чрез пълномощника си адвокат Р. Х. Д.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с нотариален акт №43,т.ІІІ,рег.№2781,нот.дело №373/12.05.2004г. на нотариус Л. Ц.,процесният имот е бил дарен на ответника-съделителя П. В. П. от неговите родители по време на брака им –баща му В. П. Н. и майка му-С. Т. Н.-настоящ ищец по делото,който обаче договор за дарение, с влязло в сила решение №285/28.09.2011г. на Върховен касационен съд,трето гражданско отделение,постановено по гр.д.№1033/2010г. по описа на съда,е прогласен за недействителен по отношение на С. Т. И.,1 /2 идеална част от него-на основание член 42,ал.2 ЗЗД.С оглед на това,съдът е приел,че предявеният иск за делба има за предмет възникнала обикновена съсобственост върху процесния имот,като двамата съделители,вследствие обявяването за недействителен по отношение на С. Т. Н. договор за дарение,с постановеното горепосочено влязло в сила решение,съделители са с права по ? идеална част-за С. Н. и за П. В. П.,която същия притежава по силата на дарението.Във връзка с направеното пред първоинстанционния съд искане от ответника П. В. П. за определяне на по-голям дял от имуществото,предмет на делбата, на основание член 29 СК,оставено без разглеждане,въззивният съд е приел същото за неоснователно,тъй като съделителите не са съпрузи,имуществото предмет на делбата не представлява съпружеска имуществена общност,както и преклузивният срок за предявяване на иска,който е едногодишен от прекратяване на брака с развод-2006г. е изтекъл,а също така и че този иск не може да бъде съединяван с иска за делба.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска по член 29 СК и правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С решението се е произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото-основание по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.”,
след което се излагат твърдения от касатора,че неговият баща бил изключителен собственик на имота,поради това че бил получил през 1991г. средства от родителите си за закупуването му,както и че майка му преди закупуването на имота не била работила дълго време,поради което приносът на баща му значително надхвърля приноса на майка в придобиването на делбения имот.
В заключение на изложението касаторът формулира следното/цитирам/:
„Въпросите,които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е:
1.Правото по чл.29 от СК наследява ли се.
2.Обективната невъзможност да се упражни правото по чл.29 от СК-наличие на болестно състояние спира ли срока по чл.31 от СК.
За тези два въпроса липсва съдебна практика.
Постановяването на решение по тях ще запълни празнина в правоприлагането,ще е от значение за точното прилагане на закона и ще развие правото-досежно делбени производства.”
Видно от цитираното изцяло съдържание на изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касатора,освен твърденията на последния за обстоятелства и факти ,които не са били предмет на разглеждане в производството по делото,формулираните като правни въпроси в същото,съгласно приетото с решаващите мотиви от въззивния съд, са напълно неотносими.Нещо повече,такива сочени от касатора като правни въпроси,въобще не са разрешавани от съда.Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното,в настоящия случай ,такъв правен въпрос не е формулиран от касатора в приложеното от него изложение,а посочените в същото такива,освен като неотносими към приетото с решаващите мотиви от въззивния съд,не на били разрешавани от съда с постановеното решение.
Липсата на формулиран правен въпрос,сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без са се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №150/09.10.2014г. на Видински окръжен съд,постановено по в.гр.д.№296/2014г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: