1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 08.02. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 357 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С., чрез адвокат В. В. от АК-София срещу въззивно решение № 930 от 07.07.2017 г. по гр.д. № 3318/2015 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 2200/19.06.2015 г. по гр.д. № 18270/2014 г. на Районен съд Пловдив и е изменен определения режим на лични отношения между бащата И. С. С. и детето С. И. С..
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора, неправилно е прието в решението, че са налице основанията за изменение на мерките на лични отношения с малолетната му дъщеря, а ограничаващият режим не е съобразен с възможностите му и обстоятелството, че живее и работи в чужбина, което ще доведе до обективна невъзможност да изпълнява определения от съда режим.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, а именно: Следва ли да бъде изменен режима на лични отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителски права, с малолетното дете, когато не са събрани доказателства за наличие на основанията на чл.59, ал.9 от СК, или събраните доказателства са противоречиви, и в този случай следва ли съда да изследва всички обстоятелства по конкретното дело, като служебно следи за интересите на детето; Следва ли при иск с правно основание чл.59, ал.9 за изменение на мерките относно упражняването на лични отношения на родител с малолетно дете съдът да изследва всички обстоятелства за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, и в тази връзка налице ли е задължение на съда да назначи изготвянето на тройна съдебно-психологична експертиза, а при необходимост и комбинирана съдебно-психологично-психиатрична експертиза, когато по делото са налични две СПЕ, заключенията на вещите лица по които са противоположни и когато по делото са налице твърдения, че в резултат на контактите с родителя, който не упражнява родителски права, детето е получило психоемоционални травми и е диагностицирано с „Фобийно тревожно разстройство в детството. Остра стресова реакция”. Отделно са поставени и процесуални въпроси, които се свеждат до задължението на съда, преди да постанови своето решение по иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, да изслуша двамата родители; да бъде изготвен социален доклад от ДСП, за условията, при които ще живее детето, при осъществяване на определения режим на лични отношения; да бъде определен режим на лични отношения и по време на официалните празници и не следва ли съдът да определи срок след изтичането на който родителят ще може да се вижда с детето и да го взема при себе си без присъствие на другия родител или трето лице. Според касатора, поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 1/1974 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона.
От М. Л. М., чрез адвокат И. И. от АК-София, е подаден писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва доводите в нея, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и претендира разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба срещу определения в решението на въззивния съд режим на лични отношения с детето е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима по чл.280, ал.3, т.2 ГПК (ДВ бр.86 от 2017 г.).
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи и родители на малолетното дете С. И. С., род. на 23.04.2010 г., което след прекратяване на брака през 2013 година живее при майка си, на която са предоставени родителските права и е определен режим на лични контакти с бащата. Съдът е установил, че майката и бащата притежават добри родителски качества и материални възможности да полагат пълноценно грижи за детето, но съобразявайки становището на вещите лица, че негативното отношение между бившите съпрузи оказва влияние върху психиката на детето и затруднява нормалната връзка с бащата, въззивната инстанция е достигнала до извод, че с оглед интересите на детето е необходимо създаващият напрежение режим с преспиване при бащата да бъде ограничен. Съобразявайки експертните заключения за нуждата от постепенност в режима на личните отношения, за да се преодолее тревожността и напрежението у детето, според съда, следва да бъде стеснен обичайния режим с бащата, при когото малолетното дете не живее постоянно, независимо от нуждата за ангажираност и на двамата родители при възпитание на детето. Въззивният съд се е произнесъл и по направеното от бащата оплакване за създаването на пречки от страна на майката да се осъществява режим на лични отношения, като е приел, че това обстоятелство е укоримо и не спомага за изграждането на нормални отношения с бащата, чието поведение също нарушава общоприетите правила на общуване с малолетно дете и дават основание за ограничаване режима на лични отношения.
При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения: Поставените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси обусловят изхода на делото и крайните изводи на съда, но не са решени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. В практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК се приема също, че съдът е длъжен във всеки отделен случай да посочи кои обстоятелства налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или ограничен режим на лични отношения с другия родител (напр. поведението и моралния облик на родителя, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, с оглед интересите на детето и въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. В случая, въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, като е преценявал както негативните изживявания на детето поради затрудненията му да се адаптира към срещите с бащата и да преодолее тревожността от раздяла с майката, така и липсата на постепенност в изграждането на нормални отношения при общуване с родителя, при когото ненавършилото пълнолетие дете не живее постоянно. Въз основа на тези обстоятелства, въззивният съд достигна до извод, че определеният режим на лични отношения създава трудности при отделянето на малолетното дете от майката и приспособяването му към самостоятелно общуване с бащата. Според мотивите на съда, повишеното напрежение и негативизма у детето след престоя при бащата, изискват стесняване на режима и постепенност в изграждането на лични отношения, чрез общуване и с двамата родители, което да намали стреса на детето, с оглед бъдещото му развитие. Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС, включително и цитираната от касатора, според която водещото съображение за съда, при решаване на спора за упражняване на родителските права и режима на лични отношения, е интереса на детето, поради което не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите процесуалноправни въпроси в изложението по чл.284, ал.3 ГПК се свеждат до задълженията на съда, преди да постанови своето решение по иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, служебно да прецени дали най-добре е защитен интереса на ненавършилото пълнолетие дете, като вземе предвид становището на двамата родители, изготвения социален доклад от ДСП за условията, при които живее детето и възможностите на майката и бащата да осигурят необходимите условия за отглеждане на детето, също не обуславят допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Въззивната инстанция по същество е изследвала всички факти от значение за правилното решаване на спора – възрастта на детето, изискваща специфични грижи, които логично, естествено и необходимо е да бъдат давани от майката; притесненията на детето по отношение на темата с бащата и трудното му адаптиране при периодичните срещи насаме с бащата, както и отражението на негативните прояви на двамата родители един към друг в съзнанието на малолетното дете, които според вещите лица изискват да бъде стеснен режимът на лични отношения, преимуществено по местоживеене на детето и в присъствието на другия родител или трето лице. Тези обстоятелства са съобразени от съдебния състав, който е преценявал добрите родителски качества на двамата родители и данните по делото за въздействието на тяхното поведение върху психиката на детето /възприемайки изводите в заключенията на вещите лица и социалните доклади за отношението към детето и възможностите на всеки от родителите да осигури материално основните нужди и потребности на малолетното дете/ и въз основа на тях е обосновал крайния извод, че с оглед интересите на детето следва да се определи режим на общуване чрез ограничаване времето на престой и преспиване при бащата, което е необходимо за изграждането на отношения на доверие при упражняване на родителските права от бащата. Поставеният, в тази връзка, въпрос дали при определяне режима на лични отношения следва да бъде съобразено времето на официалните празници, по своето съдържание представлява доводи за съществено процесуално нарушение и оплакване по съществото на правния спор, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Отговорът на последния въпрос, следва ли съдът определи срок за определения режим с родителя, при когото детето не живее, да се вижда с детето и да го взема при себе си без присъствие на другия родител или трето лице, се съдържа в разпоредбата на чл.59, ал.9 СК, според която, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
Независимо от изложените съображения, в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК се приема, че при определяне на мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения, съдът следи служебно за интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. Въззивният съд е съобразил цитираната задължителна съдебна практика на ВКС като е приел, че са налице предпоставките за изменение на режима на лични отношения с малолетното дете, утвърден по споразумение между бившите съпрузи, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена на нова съдебна практика по въпроса за критериите, по които следва да се извърши преценката от съда, да изменени режима на лични отношения по отношение на роденото от брака дете, не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Л. М. е поискал заплатените разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат И. И. по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 930 от 07.07.2017 г. по гр.д. № 3318/2015 г. на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Л. М., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат И. И. от АК-София, разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.