1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 09.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 629 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Т. срещу решение № 2128 от 21.11.2014г. по т. дело № 2426/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 508 от 02.04.2014г. по т. дело № 8030/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав е отменено на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията от 10.10.2012г. на Общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по волейбол“, [населено място] за изменение на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Устава на федерацията и за избор на председател и членове на управителния съвет на сдружението като незаконосъобразни поради противоречието им с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 3, пр. 2 от устава на сдружението и ответникът е осъден да плати на ищеца Сдружение с нестопанска цел „М. Ю. – И.“, [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 880 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени за изхода на делото правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЮЛНЦ:
1/ В случай, че Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се свиква по инициатива на Управителния съвет и в устава на федерацията не е предвидено мястото за провеждане на Общото събрание, свикано по инициатива на Управителния съвет, то предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ задължително ли е свикването и провеждането на Общото събрание по седалището на федерацията? Касаторът поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС досежно възможностите за тълкуване на подписаните от страните договори, респективно приетия устав като многостранна сделка между лица с еднакви интереси при отчитане на принципа на автономия на волята, тъй като извършеното от съда тълкуване на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Устава на Б. е в противоречие с решение № 81/07.07.2009г. по т. дело № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 167/04.11.2013г. по т. дело № 1292/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Касаторът излага и съображения, че релевантният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото досежно разпоредбата на чл. 26 ЗЮЛНЦ, с оглед обективирането в чл. 26 ЗЮЛНЦ и чл. 11, ал. 1 от Устава на две самостоятелни възможности за свикване на общо събрание и липсата на ограничение за мястото на провеждане на общото събрание, когато се свиква от Управителния съвет /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
2/ Незаконосъобразно ли е проведено Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ на място, различно от седалището на федерацията? Касаторът твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото досежно разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта за спортните федерации, тъй като по своята същност и правомощия, предоставени по чл. 19 ЗФВС спортната федерация по волейбол е сдружение на национално ниво /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
3/ В случай, че съставът на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се състои от членове – юридически лица /спортни клубове/, представлявани от своите законни представители, като начинът за представляване на членовете – юридически лица изрично е посочен в устава на федерацията, необходимо ли е вписване в поканата за Общото събрание на указания за реда и сроковете за избиране на делегати за събранието, независимо че такова изискване за съдържанието на поканата е предвидено в устава на федерацията? По този въпрос касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
4/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да излага в мотивите преценка на доказателствата, така, както го задължава чл. 12 ГПК? Касаторът се позовава на противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 802/23.02.2011г. по гр. дело № 1783/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 546/01.12.2010г. по гр. дело № 966/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 670/15.11.2010г. по гр. дело № 695/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., ППВС № 1/13.07.1953г., ППВС № 1/10.11.1985г., ТР № 1/04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Волейболен клуб М. Ю. – И.“, [населено място] чрез процесуалeн представител адв. И. Г. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че първите два въпроса не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като във въззивната жалба на ищеца не са навеждани твърдения, че уставът на Б. не предвижда място на провеждане на Общото събрание или предвижда място за свикване на Общото събрание в зависимост от реда на свикването му, нито се твърди, че чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ предвижда задължение за свикване и провеждане на Общото събрание по седалището на федерацията, нито, че провеждането на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел на място, различно от седалището на федерацията е незаконосъобразно на общо основание. Ответникът релевира доводи, че формулираните в т. 1, 2 и 3 от изложението въпроси са свързани с правилността на решението, а отговорът им е обусловен от доказателствата по делото. Четвъртият въпрос не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото оплакването е бланкетно и не е формулиран правен въпрос по смисъла на посочената разпоредба. Ответникът поддържа, че решение № 81/07.07.2009г. по т. дело № 761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. се отнася до разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, която е неотносима към въведения въпрос, и не е налице противоречие с решение № 167/04.11.2013г. по т. дело № 1292/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., на което въззивният съд се е позовал. Според ответника основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като касаторът не е посочил кои норми смята за непълни, неясни или противоречиви и при които допускането до касационно обжалване ще допринесе за тълкуване, което ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Основателността на предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е аргументирана с процесуалната незаконосъобразност на приетите от общото събрание решения поради нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 3, предложение 2 от устава на сдружението за свикване на общото събрание – неспазване на предвиденото в устава населено място за провеждане на общото събрание на сдружението; нарушение на изискванията в устава по отношение на реквизитите /съдържанието/ на поканата за общото събрание, като липсват указания за реда и сроковете за избор на делегати.
Въззивният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и 2 от устава и е приел, че в тях е възпроизведена нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ, уреждаща свикването на общото събрание на сдруженията с нестопанска цел. За да направи извод, че редакцията на чл. 11, ал. 1 от устава е неудачна и регламентацията на мястото на провеждане на заседанията на върховния орган на сдружението е следвало да бъде изведена в отделна алинея, съдебният състав е изложил следните съображения: второто изречение в текста на чл. 11, ал. 1 от устава е самостоятелна разпоредба, без връзка с първото изречение, което урежда правомощията за свикване на събранието; няма логика мястото на провеждане на събранието да бъде поставено в зависимост от почина за свикването му. Поради това е заключил, че и в двете хипотези събранието трябва да се проведе в населеното място по седалището на сдружението, което към деня на неговото провеждане е [населено място].
Въззивната инстанция е приела, че изискванията на устава относно данните, които трябва да съдържа поканата за свикване на общо събрание не могат да бъдат обсъждани от гледна точка на целесъобразност. Когато реквизит на поканата е предвиден като задължителен в устава на сдружението от неговия върховен орган, същият не подлежи на обсъждане, а на изпълнение. Софийски апелативен съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от устава, която определя начина на представляване на клубовете в заседанията на общото събрание, не освобождава управителния орган от задължението да изпълни изискването на устава относно установеното в него съдържание на поканата за свикване на общото събрание.
Останалите доводи за отмяна на решенията на общото събрание на сдружението са приети за неоснователни.
Оплакването относно неспазването на изискването поканата да е поставена на мястото за обявления в сградата на управлението на федерацията, основано на „негодността” като доказателство на протокола от 04.09.2012 г. е неоснователно поради неоспорване на частния свидетелстващ документ от ищеца в установения процесуален срок.
Според въззивния съд неразглеждането от общото събрание на жалбата на ищеца срещу свикването му не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваните решения.
Относно избора на председател на управителния съвет и спазване на разпоредбата на чл. 16, т. 6 от устава съдебният състав е установил наличието на предвидените в посочената разпоредба изисквания: Д. Л. е член на управителния съвет, кандидатурата му е била предложена от сдружението „В. В.” на 12.06.2012г., а управителният съвет я е одобрил на заседанието от 14.06.2012г.
Изложил е съображения защо счита, че фактът на подписване на предложението на клуба „В. В.” само от единия от членовете на управителния съвет и фактът на даване на съгласието на Д. Л. да бъде издигната кандидатурата му 25 дни след провеждането на събранието са без значение.
Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването за нарушение на чл. 7, ал. 1 от устава, възпроизвеждащ точно текста на чл. 21, ал. 2 ЗЮЛНЦ, поради диспозитивния характер на посочената разпоредба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси отговарят на въведеното в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация – въпросите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните доводи на въззивната инстанция.
По отношение на първите три въпроса е осъществена и допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. По приложението на ЗЮЛНЦ и в частност на разпоредбата на чл. 25 съществува константна практика на съдилищата в Република България по други правни въпроси, поради което и с оглед спецификата на конкретния казус може да се направи извод, че касационното разглеждане на поставените от касатора правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и изяснен в т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Последният правен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове: Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по релевираните от страните доводи и възражения в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въпреки направените оплаквания във въззивната жалба и възраженията в отговора на въззивната жалба във връзка с някои релевантни факти, въззивният съд не е изложил собствени мотиви относно установяване на фактическата обстановка, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2128 от 21.11.2014г. по т. дело № 2426/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40,00 лв. /четиридесет лева/ на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.