О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 09.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3694/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново , срещу решение №116 от 27.05.2016г по гр.дело № 70/2016г. на Великотърновски апелативен съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение №218 от 06.11.2015г на Габровски окръжен съд , в частта по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 4500 лева , по иск на М. П. М. на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 60 000 лева и в тази част решението е влязло в сила .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Великотърновски апелативен съд се е произнесъл при противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос , следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно следствена връзка между вредите и наказателното производство. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005г по т.д 3/2004г, ОСГК и т.19 от ТР №1/04.01.2001 на ОСГК. Когато се преценява кои вреди са причинени ,от съществено значение е как обвинението се е отразило на пострадалия с оглед неговата личност , начин на живот ,среда и ценностна система, пряко и непосредствено. Поддържа се ,че във въззивното решение липсват мотиви, в което се изразява и противоречието , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Като материалноправен въпрос се поставя определяне на неимуществените вреди във връзка с понятието справедливост , след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД . Изтъква се противоречие с принципните указания по т. ІІ от ППВС №4/1968г., поради несъответствие на присъденото обезщетение от 4500 лева с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД .
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не посочва конкретен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителни указания по т.3 и т.11 от ТР №3/22.04.2005г по т.д 3/2004г, ОСГК и т.19 от ТР №1/04.01.2001г на ОСГК. Не е изтъкнато кое обстоятелство въззивният съд е следвало да обсъди в мотивите си при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, а не е обсъдил. Преформулира се оплакването ,че липсват мотиви по отношение на причинната връзка , макар в решението мотиви да се съдържат. В тях ( на стр. 5 , 6 от въззивнвото решение ) са обсъдени фактите и връзките между фактите Обсъдени и мотивирано приети за неоснователни са част от доводите и оплакванията на Прокуратурата като въззивен жалбоподател – за липса на причинна връзка включително.Част от доводите на Прокуратурата за недоказаност на определение обстоятелства – като влошено здравословно състояние , възприемане действията на К. като вредоносни, медийното разгласяване при конкретните обстоятелства са възприети от съда и обсъдени ( на стр.7 от въззивнвото решение) ,като е изтъкната липсата на причинна връзка по отношение на някои от претендираните вреди.
Тези съображения представляват мотиви ,обусловили конкретния размер на обезщетението при частично уважаване на иска. Решението е в съответствие с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК, а доводите на Прокуратурата за противоречие със задължителна съдебна практика по поставения въпрос не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В решението е изтъкнато въз основа на кои доказателства съдът приема ,че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер . Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г с оглед значението , което има тежестта на обвинението и неговата продължителност , възрастта на ищеца, интензитетът на негативните преживявания . Ищецът, тридесет и четири годишен ,е бил с чисто съдебно минало , когато са му повдигнати обвиненията в тежки престъпления по чл. 321, ал.3 ,вр. ал.2 НК и чл. 213а ,ал.3 НК , последният е бил задържан за 72 часа в ареста , след което и с мярка за неотклонение „под стража”, повече от три месеца ,а наказателното преследване в досъдебна фаза е продължило около три години , до прекратяването му по всички обвинения. Въззивният съд е обсъдил в какво се е изразявало засягането на неимуществената сфера на обвиняемия.
За да бъде конкретен, правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда , да е обуславящ за изхода на делото. В изложението общо е поставен въпрос по прилагане критерия за справедливост , без да е отговорено на това условие . Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №116 от 27.05.2016г по гр.дело № 70/2016г. на Великотърновски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .