О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев т. д. № 60256/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 2148 от 12.03.16 г., постановено по гр. д. № 5669/14 г. на Софийския градски съд, IV б в частта, с която са отхвърлени предявени от касатора искове по чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД /обезщетение за ползване, консумативи, мораторни лихви и връщане на имущество, предмет на прекратен договор/ с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение на въззивния съд е потвърдено решение от 31.03.12 г., постановено по гр. дело № 44271/09 г. на Софийския районен съд, 63 с-в, с което са отхвърлени исковете на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 21 516,75 лева, претендирана като обезщетение за ползване на наети помещения за периода 01.09.2008 г.- 31.08.2009 г.; за сумата 4203,42 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане на главницата от 21 516,75 лв. за периода 01.10.2008 г.- 31.08.2009 г., както и предявеният от касатора иск за осъждане на ответника да предаде държането на помещенията – предмет на сключен между страните договор за наем от 01.11.2007г. С решението са отхвърлени и други претенции на ищеца – за заплащане на консумативни разходи за различни периоди общо в размер на 990,17 лв. и обезщетения за забавено плащане на претендираните суми общо в размер на 204,31 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че сключеният между страните наемен договор от 01.11.207г. е прекратен с връчено на ответното дружество предизвестие от 25.07.08г. поради виновно неизпълнение на договорни задължения, както и че по делото не е установено ответникът да е продължил да ползва помещенията – предмет на договора за наем през исковия период, следващ прекратяването на договора, нито да държи тези помещения към датата на завеждане на делото. Останалите претенции също са отхвърлени поради недоказаност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че „фактическият извод на въззивния съд е необоснован, а правният противоречи на материалния закон и също е необоснован”. Заявено е общо твърдение, че „правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, е разрешен в противоречие с цитираните и приложени съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК”, като е приложено решение № 88 от 09.06.2015 г. на ВКС постановено по т. д. № 264/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09 г., ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е обуславящ за изводите му, поради което касационната жалба не следва да се допуска да разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Общо заявеното твърдение, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване, не следва да се разглежда и наличието на соченото допълнително такова по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно произнасянето на въззивния съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, като само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице и твърдяното противоречие с посоченото по-горе решение.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 1800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване въззивно решение № 2148 от 12.03.16 г., постановено по в. гр. д. № 5669/14 г. на Софийския градски съд.
О с ъ ж д а [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], С Б., общ.Е. сумата 1800 лв./хиляда и осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: