О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 04.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1215 от 2009година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. от гр. Д. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 03.06.2009г. по гр.д. №358/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от С. Д. К. срещу Р. М. М. на основание чл.108 ЗС иск за установяване,че С. Д. К. е собственик на 70 кв.м.,представляващи част от УПИ *,кв.62 по ПУП на гр. Д.,на южната граница между двата имота № V* и № V* по плана,утвърден със заповед № РД 1004/06.10.1980г.,означени с жълт цвят на комбинираната скица и за предаване владението върху тази част от имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали следва да бъдат изпълнени указанията,дадени от ВКС в отменително решение,по който е налице противоречива практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК /с оглед посоченото решение на ВКС/. Поддържа и противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,а именно разрешаване на поставения въпрос в противоречие с дадените в ТР №2/2004г. на ОСГК и ОСТК указания по приложението на процесуалния закон.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. М. М. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на разноски по приложен списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от С. Д. К. иск е неоснователен,окръжният съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./, е приел,че страните са собственици на съседни урегулирани поземлени имоти,като помежду им е налице спор за материално право по отношение на процесната част с оглед несъответствието между предходния и сега действуващия регулационен план. Прието е,че този спор по чл.53,ал.2 ЗКИР е преюдициален по отношение на иска по чл.108 ЗС. В настоящето производство обаче е предявен само иск по чл.108 ЗС. Иск по чл.53,ал.2 ЗКИР не е заявяван. Прието е,че последното изменение на регулационния план /ПУП/ не е съобразено с имотните граници и е налице грешка в кадастралния план, която следва да се отстрани,но не с иск по чл.108 ЗС,а с иск по чл.53,ал.2 ЗКИР.
Във връзка с поставения от касатора въпрос следва да се отбележи,че в производството пред въззивната инстанция с оглед дадените в отменителното решение на ВКС указания,е изслушана съдебно-техническа експертиза за установяване кога за първи път са заснети двата съседни имота и за проследяване измененията в регулационните предвиждания, следващи това заснемане. Именно в резултат на констатациите на вещото лице съдът е приел,че включването на процесните 70 кв.м. в урегулирания имот на ответника по предявения иск евентуално се дължи на грешка в кадастралния план,до отстраняването на която по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР границите на действуващия ПУП сочат Р. М. като собственик.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №822/30.12.2003г. на ВКС,І ГО по гр.д. №372/2003г. е прието,че при повторно разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора по делото само в рамките,очертани от касационното решение,но не и по въпросите,по които има процесуална преклузия. Така изразеното от ВКС становище е застъпено и в обжалваното решение – именно с оглед дадените от ВКС в отменителното решение указания съдът е изслушал необходимата за изясняване на спора съдебно-техническа експертиза и на констатациите на експерта е основал крайния си извод за неоснователността на предявения иск в очертаните от отменителното решение предели,а именно преценявайки дали последната действуваща регулация е била приложена.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК тъй като дадените в ТР №2/2004г. на ОСГК и ОСТК указания по приложението на чл.218з ГПК/отм./ са съобразени от въззивния съд /макар да касаят правомощията на касационната инстанция в хипотеза на повторно разглеждане на делото от ВКС/ – указанията за събиране на нови доказателства са изпълнени от въззивния съд и не е налице визираната в решение №822/30.12.2003г. на ВКС,І ГО,постановено по гр.д. №372/2003г. хипотеза,налагаща допускане на касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на обжалваното решение.
По поставения от касатора въпрос не е налице противоречие с практиката на ВС или ВКС,нито е обосновано същият да е разрешаван противоречиво от съдилищата,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
С оглед изхода на настоящето производство по реда на чл.81 ГПК във вр. с чл.78,ал.1 ГПК на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 115.00лв.,представляваща направените по делото разноски,тъй като от същия е постъпил отговор,съдържащ мотивирано становище по неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване,с който изрично е поискано и присъждане на разноските по приложен списък.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.06.2009г. по гр.д. №358/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от С. Д. К. касационна жалба вх. № 2716/07.07.2009г.
ОСЪЖДА С. Д. К. да заплати на Р. М. М. на основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78,ал.1 ГПК сумата 115.00лв. /сто и петнадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: