О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 26.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1570 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. Д. Ц. от гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 15 май 2009г по гр.д. № 624/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 10.01.2009г по гр.д. № 10914/2005г. С това решение районният съд отхвърлил искът му предявен на правно основание чл.200 КТ срещу „К” А. за сумата 9 579.78 лева представляваща претендирано от професионално заболяване обезщетение за претърпяни имуществени вреди-разлика между трудово възнаграждение като здрав и получаваната пенсия при инвалидност за времето от 14.10.2002г до 14.10.2005г..
В изложението към касационната жалба са посочени въпроси за съпричиняване общата намалена работоспособност в резултат на професионално заболяване и общи заболявания,изключва ли работодателя от отговорност за причинени имуществени вреди, следва ли наличието на общо заболяване да се отчете на принципа на съпричиняването,ако и без общите заболявания само в резултат на професионално увреждане работникът не може да упражнява професионален труд,ако степента на намалена трудоспособност от професионално заболяване е под 50%,това изключва ли имуществената отговорност на работодателя за този вид вреди,изчерпателни или примерни са описаните от законодателя вреди визирани в раазпоредбата на чл.200 КТ като такива подлежащи на обезщетяване от работодателя и при наличието на причиинна връзка между професионалното заболяване и имуществената вреда какви са факторите които изключват отговорността на работодателя,ако има такива,
Без да е посочено именно по кои материално правни или процесуално правни въпроси решаващият съд се е произнесъл в противоречие с практиката. В същото време са приложени 4 броя решения на ВС и на ВКС отнасящи се до отделни случаи разрешени по чл.200 и чл.201 ал.2 КТ.
Върховният касационен съд след проверка на посочените в изложението основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК,прие следното:
Не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд,тъй като не са налице нито едно от трите основания за селекция,посочени в чл.280ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
На първо място не са посочени конкретно основните въпроси-материално правен и процесуално правен,конкретизирани чрез основанието и петитума и обусловили крайните правни изводи на съда в неговото решение. Тези въпроси трябва да са от значение за изхода на делото за формиране на решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение. Проверка на законосъобразността на постановения съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба в производството по чл.290 ГПК.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи конкретните въпроси,което е израз на диспозитивното начало в гражданския процес и които определят и рамките в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване без да бъде посочен този въпрос или тези въпроси,както и на основания различни от формулираните. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на другата страна.
По настоящето дело искът за присъждане обезщетение за претърпяни от професионално заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви в степен на тежко чуване” имуществени вреди,е бил отхвърлен като недоказан. Не е било доказано че в резултат именно на това заболяване той не можел да намери работа ,да работи и да получава в пълен размер трудово възнаграждение.,защото още когато за пръв път е било констатирано заболяването от Диагностичната комисия с решение от 07.05.1997г изрично е било посочено,че трудоспособността му е била запазена.
Искът е бил отхвърлен и за това защото трайната загуба на трудоспособност е била под 50 %-изискване по чл.200 ал.1 КТ -Изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 –„ За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им”
Следователно, не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1,т2 и т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 15.05.2009г по гр.д. № 624/2007г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: