О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4287 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.01.2008г. по гр.д. № 1422 / 2007г., с което Варненски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 09.02.2007г. по гр.д. № 1422/200г. на Варненски районен съд, е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Жалбоподателят И. Д. И. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил жалбоподателя да предаде на Е. С. владението на недвижим имот в гр. В., предмет на дарение, обективирано в нот.акт №62/1992г. на нот. при Варненски РС и представляващ предмет на саморъчно завещание от 18.11.1997г., направено от М. П. на Е. С. – ищец в производството. Съдът е изложил съображения, че след смъртта на завещателката, Е. С. като неин наследник по завещание, е придобила собсвеността върху процесния апартамент, който се владее без основание от И. Д. Изложил е съображения за това, че съпругата му М. П. , която е починала на 24.08.2004г. се е разпоредила валидно със завещание с подарения й лично на нея, от нейната майка апартамент, който е бил нейна индивидуална собственост. Посочил е също така, че наследницата по завещание Е. С. не е наследник по закон на завещателката и тъй като жалбоподателят И. Д. не е приел наследството по опис-чл.30, ал.2 ЗН, то искането му за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената му част е неоснователно.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателят И. Д. поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ възможността на наследник със запазена част да поиска нейното възстановяване без да е приел наследството по опис, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС -основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи решения от 07.01.1964г. по гр.д. №2703/63г. и от 01.11.2000г. по гр.д.150/1999г. на ВКС.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото макар и да е разрешен съществен материалноправен въпрос, относно възможността на наследник със запазена част да поиска нейното възстановяване, без да е приел наследството по опис, то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която е претърпяла развитие с оглед развитието на социално-икономическите условия и е намерила своето изражение н ТР№1/2005г. на ОСГК, посочващо, че точното прилагане на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН изисква наследникът със запазена част да е приел наследството по опис когато упражнява своето право да иска възстановяване на същата срещу трето лице, което не е от кръга на законните наследници призовани към наследяване, какъвто е конкретният случай. Съдът, съобразявайки се именно с тази практика не е уважил искането на жалбоподателя И. Д. да бъде намалено завещателното разпореждане извършено в полза на Е. С. до размера на неговата запазена част, тъй като тя не е наследник по закон, призован към наследяване, а трето лице и след като И. Д. не е приел наследството на завещателката – негова съпруга, по опис, то не може да иска допълване на своята запазена част за сметка на завещанието. Разрешенията, дадени в посочените в изложнието решения на състави на ВКС не дават разрешение различно, от това което е приел въззивният съд в обжалваното решение.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не е налице посоченото в жалбата основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 10.01.2008г. по гр.д. № 1422 / 2007г. на Варненски окръжен съд по жалба на И. Д. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: