О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 11.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 410 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2185/21.ІІІ.2008 г. на К. А. К. от София, подадена против решение № 251 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено на 18.І.2008 г. по гр. д. № 1334/05 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-7, от 16.V.2007 г. по гр.д. № 592/01 г. – за отказ да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението по спора от 25.ІV.2003 г., изразяваща се в пропуск на първостепенния съд да отрази формираната своя воля по претенцията на К. с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за присъждане и на законна лихва върху всяка от присъдените неустойки, считано от предявяване на иска и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на касатора К. А. К. от София са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на САС. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора /досежно допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в решението на първостепенния съд от 25.ІV.2003 г./ от настоящата инстанция, с който „искът му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен”. Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в бланкетното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие адв. С от САК, настоящият касатор изтъква, че подадената от него жалба била допустима, понеже попадала в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, „като покрива и трите му хипотези”. Едновременно с това в изложението се въвежда и трето основание за касиране на обжалваното въззивно решение на САС: съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация: Т. Г. К., Т. Д. Д., „Л” ЕООД – София, както и третото лице-помагач, което понастоящем е с фирмата Т. „И” А. – София, не са ангажирали становища нито по допустимостта, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба на К. Ап. К. от София е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това са следните:
В бланкетното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въобще не е формулирал кой е онзи съществен въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл по начин, че едновременно да са били обективирани и трите алтернативно дадени хипотези в текста на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо не може да се направи преценка, че обжалваното от К. въззивно решение, постановено в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, попада в приложното поле на касационното обжалване. Отделно от това и по аргумент от текста на чл.290, ал. 2 ГПК, недопустимо е допълнителното въвеждане на други касационни отменителни основания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на К. А. К. не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 18.І.2008 г., постановено по гр. д. № 1334/07 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2