ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
София 26.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември на две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 613/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областна администрация – Варна, чрез областния у. Хр. Контров срещу Решение № 299 от 11.VІ.2008 г. по т.д. № 163/ 2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 141 от 11.І.2008 г. по гр.д. № 5731/ 2005 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Областна администрация – Варна срещу “П” ЕООД – гр. Д. иск за сумата 4072.33 лв., претендирана като дадена на отпаднало основание предвид разваляне на Договор № 120/ 18.V.2005 г., иск за сумата 19.07 лв. – обезщетение за забавено плащане и иск за сумата 4800 лв. – договорна неустойка. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, за което излага фактите по делото и обсъжда сбраните доказателства.
Жалбоподателят в писмено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, че решението е постановено в несъответствие със събраните доказателства, които обсъжда и иска въз основа на чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД да се приеме, че изпълнителят не е изпълнил задължението си да извърши уговорените СМР в срок до 31.VІІ.2005 г., станал е причина за разваляне на договора – отпаднало е основанието, във връзка с което му е дадена сумата. Счита, че съгласно чл. 92 ЗЗД при доказано неизпълнение става изискуема уговорената неустойка, която му дължи ответникът – неизправна страна. Жалбоподателят сочи практика на състави на ВКС по чл. 55, 87 и 92 ЗЗД, в противоречие с която твърди, че е постановено обжалваното решение: Решение № 417/ 20.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1488/ 1999 г., Решение № 208/ 16.ІІІ.2005 г. по гр.д. № 377/ 2004 г., Решение № 419/ 1.VІ.2006 г. по т.д. № 12/ 2006 г., Решение № 709/ 18.V.2006 г. по т.д. № 1037/ 2004 г., Решение № 869/ 3.І.2006 г. по 1105/ 2004 г. , Решение № 1093/ 13.ІІІ.2006 г. по т.д. № 391/ 2005 г. и Решение № 574/ 5.VІІ.2006 г. по д. № 65/ 2006 г.
Ответникът по жалбата “П” ЕООД – гр. Д. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените иск за сумата 4072.33 лв., претендирана като даден аванс по Договор № 120/ 18.V.2005 г., развален от ищеца по чл. 87 ал. 1 ЗЗД, както и иска за договорна неустойка за неизпълнение, въззивният съд, като е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, е приел, че ответникът е изпълнил към 20.VІІ.2005 г. договорените СМР по ремонта на църквата, без тези по т. 4, 6 и 7, което неизпълнение е незначително с оглед интереса на кредитора. Направил е извод, че затова възложителят няма право да разваля договора, поради което платеният аванс не е даден без основание и не подлежи на връщане, неоснователен е и искът за неустойка за неизпълнение.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Развитите оплаквания за неправилност на решението, с което съдът е отхвърлил исковете, без ответникът да докаже, че е изпълнил качествено и в срок уговорените с договора СМР, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, изразена в посочените от него 7 решения на състави на ВКС, съдържащи произнасяне по въпросите кога става изискуемо даденото по развален договор, за активната легитимация на ищеца по иск по чл. 55 ЗЗД, за доказателствената тежест на ищците по искове по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и т.н.
Като е основал съображенията си на фактите по конкретното дело, не е посочил съществения правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и е посочил е бланкетно текста на чл. 280 ал. 1 ГПК, без да аргументира твърденията си защо счита, че разрешените от въззивния съд правни въпроси са в противоречие с практиката на ВКС по тези въпроси, жалбоподателят неоснователно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Само бланкетното позоваване, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, както и изброяването на решения на състави на ВКС, без приетото в същите да се свърже с оплакване на жалбоподателя за противоречие на обжалваното решение с така посочената практика на ВКС по тези въпроси, не дава възможност съдът да прецени налице ли е някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 299 от 11.VІ.2008 г. по гр.д. № 163/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: