О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 17.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 879/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „В” А. гр. Л. с вх. № 4924/210.06.2009 год. на Л. окръжен съд срещу решение №120 от 07.05.2009 год. по в.гр.д. №120/2009 год. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение №736 от 30.12.2008 год. по гр.д. №950/2008 год. на Л. районен съд, с което е уважен предявеният от „Т” О. гр. Л. против касатора иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8 419.62 лв., представляваща лихва за забава на задълженията по спогодба от 08.11.2005 год., постигната по гр.д. №144/2005 год. на Л. окръжен съд, за периода от 25.01.2006 год./уговорения със спогодбата падеж на задълженията по главницата – ежемесечно до 25 -то число на месеца/ до 13.08.2006 год.- предявяване на настоящия иск. Ловешкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че задължението на касатора произтича от неизплащане на задължението по сключената между страните спогодба на 08.11.2005 год. по т.д. №144/2005 год. на Л. окръжен съд. С нея е уточнен размерът на дължимата от касатора цена на продадени на него от ищеца кожи за сумата 12 452.95 лв., която сума следва да се изплаща ежемесечно до 25-то число на месеца на вноски по 1000 лв. При забава на плащането на две и повече вноски е уговорена неустойка в размер на 3% от вноската. Съдилищата са приели, че така постигната между страните уговорка има силата на закон, поради което основателността на исковата претенция за лихвата за забава произтича от задължителността на спогодбата и непререшаемостта на разрешения с нея спор за главницата.
Касаторът ”В” А. твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.235, ал.2 ГПК, тъй като съдът не е обсъдел представените от касатора доказателства във връзка с възражението му за спорност на главницата по подписаната от страните спогодба на 08.11.2005 година. Сочи, че действителният размер на задълженията на „В” А. към ищеца, представляващи цената на закупените от него кожи, е 8 306.47 лв., а не определената по спогодбата- 12 452.95 лв. Навежда довода, че тъй като претендираното от ищеца „Т” О. гр. Л. задължение за лихва, е акцесорно, производно от главното, възражението на касатора за спорност на главното задължение е допустимо и размерът му подлежи на установяване в настоящето производство. Подържа основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК- съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За такъв правен въпрос сочи задължението на съда по претендираното акцесорно право за лихва да се произнесе и по оспорената главница, независимо, че тя е установена със сключената между страните спогодба. Значимостта на правния въпрос извежда от цената на иска над минимума по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е изложил точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3.т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК общото основание за достъп до касация. То се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран ч. основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право и ли правоотношение представлява произнасяне по правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Неговата значимост не се извежда от цената на иска, а от обуславящата му роля за изхода на конкретното дело. Навежданите доводи за процесуални нарушения- чл.273 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, сами по себе си не представляват основание за селектиране на касационната жалба. Сочените процесуални нарушения, доколкото въобще са налице, представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Те са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, изброени от законодателя изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният въпрос за задължението на съда по акцесорния иск за лихвата да се произнесе и по размера на главницата, предмет на спогодбата, не представлява разрешаване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Разрешаването му произтича не от твърдяното процесуално задължение на съда да установи отново размера на главницата, а от правната същност на спогодбата-сключен между страните двустранен възмезден договор по висящо дело, с който те се разпореждат с предмета на спора. Тълкуването на тяхната действителна воля, материализирана в постигнатата спогодба, не представлява произнасяне на съда по съществен процесуалноправен въпрос, а установяването й съобразно конкретните факти по делото. В т.7 от сключената между страните на 08.11.2005 год. спогодба, те са се договорили, че с изплащането на сумата 12 452.95 лв., ще се считат изплатени задълженията на касатора „В” А. към „Т”, представляващи предмет на гр.д. №144/2005 год. Ако договореното със спогодбата правно положение се отклонява от действителното/каквито доводи се правят в касационната жалба/, съществуващото преди спогодбата правно положение, поради преобразуващото й действие, не може да бъде предмет на установяване. То може да се оспорва само по исков път, поради евентуалната й недействителност, а не ч. възражение в производството за нейното изпълнение, каквото е настоящето.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №120 от 07.05.2009 год. по в.гр.д. №120/2009 год. на Л. окръжен съд
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: