О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София 02.11. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 518/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. И.,[населено място], срещу въззивно решение №1583/08.12.2009г. по гр. дело № 849/2009г. на П. окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Сочат се конкретни решения на ВКС. Поставя се въпрос -кога е налице невъзможен предмет на една прехвърлителна сделка с недвижим имот, съставляващ реална част от сграда. Дали е налице невъзможен предмет на сделката, ако към момента на сключването и не е налице административен акт по обособяването на обекта на сделката като самостоятелен съобразно действащите строителни правила и норми, но такова обособяване е възможно.
Ответникът по касация Г. И. Ф. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на П. районен съд по гр.д.№681/2008г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба 60/490 ид.ч. от описания поземлен имот и първи жилищен етаж на двуетажната жилищната сграда, построена в него. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ е допусната делба между Г. Ф. и В. И. на 60/490 ид.ч. от УПИ VІІІ-3990, кв.93 по плана на В. и на първи жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, ведно с ? ид.ч.избата и от общите части на сградата при права по ? ид.ч. за всяка от съделителките.
Въззивният съд е приел, че е установен съсобственият характер на процесния жилищен етаж и на 144/490 ид.ч. от дворното място между съделителките, тъй като имотът е бил собствен на наследодателката им на основание наследство и делба. С нотариален акт № 257/1974г. наследодателката не се е разпоредила в полза на ответницата В. И. с притежаваните от нея права върху жилищния етаж и дворното място. От обективирания с този нотариален акт договор не може да се изведе категорично воля за прехвърляне на жилищния етаж, а само за част от него – изброени помещения. Договорът е с невъзможен предмет, тъй като се касае за сделка с реална част от жилище, без да е налице одобрен технически проект за обособяването на тази реална част като самостоятелен обект на собственост.Сделката е нищожна, поради което и ответницата като преобретателка не се легитимира като изключителен собственик на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставеният от касатора правен въпрос- кога е налице невъзможен предмет на една прехвърлителна сделка с недвижим имот, съставляващ реална част от сграда и дали е налице невъзможен предмет, ако към момента на сделката липсва административен акт по обособяването на обекта като самостоятелен съобразно действащите строителни правила и норми, но такова обособяване е възможно, не може самостоятелно да предпостави допускане на касационно обжалаване. Той не е обусловил изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд са направени след тълкуване на изразената в договора воля на прехвърлителката да прехвърли не целия жилищен етаж, а само една реална част,която обаче не представлява самостоятелен обект на собственост и не е налице необходимият за това одобрен от техническите служби архитектурен проект за обособяване като такъв. Освен това съдебните решения, на които се позовава касаторът, не установяват противоречива практика по поставените въпроси и дадено от въззивния съд разрешение в противоречие на тези решения. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК релевантният правен въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос – т.3 от ТР №1/2009г., ОСГТК. В решение №508/1998г. по гр.д.№ 350/1998г. на ВКС, 5-членен състав е прието, че за сделка с реална част от жилище е необходим от техническата администрация на общината архитектурен проект за обособяване на самостоятелни жилищни обекти. При невъзможност за такова обособяване сделката е нищожна. С решение № 154/2007г. по гр.д.№5817/2007г. на ВКС, І г.о. е разгледана хипотеза на прехвърляне на недвижим имот – апартамент като бъдеща вещ. Решение № 418/2004г. по гр.д.№ 706/2003г, ВКС, ІІ г.о. приема, че договорът за продажба на отделна стая е нищожен поради невъзможен предмет, ако тя не представлява самостоятелен обект и възможността приобретателят на такава вещ да придобие по давност идеална част от цялото жилище. Останалите решения са неотносими към спора и разглеждат съвсем различни казуси от процесния.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1583/08.12.2009г. по гр. дело № 849/2009г. на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: