4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София,26.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 209 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 20.11.2010 година по гр.д. № 228/2010 година на окръжен съд Монтана са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 207, ал.1, т.1 КТ за сумата 848, 97 лева и чл. 207, ал.1, т.2 КТ за сумата 6840 лева, предявени от [фирма], [населено място] против Е. Ц. П. от [населено място]. В решението е прието за установено, че през 2008 г., ответникът Е. П. е работел в изпълнение на трудов договор като „шофьор” при [фирма]. При изпълнение на трудовите си функции като шофьор, ответникът е доставял продукция на различни обекти в страната, при което е получавал, съхранявал и отчитал парични суми. На 28.08.2008 г., при доставка на продукция на търговски обекти в [населено място] и в [населено място], на ответника са били предадени общо 6840 лева, които е следвало да отчете на работодателя си. По време на обратния курс е била извършена кражба на получената сума (оставена на седалката при паркиране на автомобила за почивка), която е била констатирана от ответника при пристигането в [населено място]. Образуваното дознание за извършена кражба на имущество е било спряно до откриване на извършителя. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ответникът е изпълнявал фактически отчетнически функции, поради което отговаря в пълен размер за липсата на повереното му имущество. Приел е, че дори и при доказано престъпно посегателство, извършено от трето лице, ответникът дължи поверените му парични ценности, тъй като не е положил дължимата грижа за съхранението им. Като основателен съдът е уважил и искът за заплащане на сумата 848,97 лева, съставляващи причинена от ответника щета на поверения му автомобил.
Касационна жалба против решението на Монтански окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Е. Ц. П.. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси: може ли да бъде установено изпълнението на отчетнически функции без те да са включени в трудовия договор, длъжностната характеристика или друг писмен документ; допустим ли е съдебен акт, когато съдът се е произнесъл извън заявените от ищеца обстоятелства и петитум; в нарушение на закона ли е формирането на извод за осъществявана отчетническа дейност само въз основа на показанията на заинтересован свидетел; влияе ли върху правилността на решението определената от съда неточна квалификация на спорното право и допустимо ли е произнасяне на съда при осъществена от работодателя ограничена имуществена отговорност по реда на чл. 210 КТ, разрешаването на които е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Приложени са решение № 333 от 01.04.2008 г. по гр.д. № 1507/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което в чл. 207, ал.1, т.2 КТ е уредена отчетническа отговорност при липса на имущество на работодателя, настъпила поради причинена небрежност на ответника; определение № 791 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 4217/2008 г. постановено по реда на чл. 288 ГПК, както и решения на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България: № 839 от 1982 г., съгласно което съдът постановява решението си на предявеното от ищеца основание; № 999 от 1955 г., съгласно което установяването на предаване и приемане на стоково материални ценности става с писмен акт, подписан от отчетника, а свидетелки показания са допустими само при условията на чл. 134 ГПК (отм.) и № 1203/1956 г., съгласно което показанията на свидетеля, лично заинтересован от изхода на делото следва да бъдат ценени с оглед всички други данни по делото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът може ли да бъде установено изпълнението на отчетнически функции без те да са включени в трудовия договор, длъжностната характеристика или друг писмен документ е намерил разрешение в трайно установената съдебна практика, в която е прието, че при определяне на качеството “материално-отговорно лице” следва да се изхожда не от наименованието на длъжността, а от възложените от работодателя трудови функции и доколко трудовите задължения на работника са свързани с събиране, съхраняване, разходване или отчитане на материални ценности. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е формирал извод за изпълнявани от ответника отчетнически функции въз основа на доказателствата, че при осъществяване на трудовите функции като шофьор, на работника е било възложено и той е приел да изпълнява и получаване на стойността на доставките, при което са му били поверявани парични суми, които е следвало да съхранява и отчита.
Не е налице и твърдяното противоречие с решение № 999 от 1955 г. на Върховния съд на Република България, съгласно което установяването на предаване и приемане на стоково материални ценности става с писмен акт, подписан от отчетника, а свидетелки показания са допустими само при условията на чл. 134 ГПК (отм.). Решението е неотносимо към изхода на делото, по което факта на предаването на паричните суми е безспорен между страните, т.е. предаването и приемането на стоково материални ценности не е предмет на установяване по делото.
В съответствие с утвърдената практика, израз на която е и приложеното решение № 333 от 01.04.2008 г. по гр.д. № 1507/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, въззивният съд е определил и правна квалификация на спорното право по чл. 207, ал.1, т.2 КТ, уреждащ отчетническата отговорност при липса, настъпила поради проявена от отчетника небрежност.
Въпросът допустим ли е съдебен акт, в който съдът се е произнесъл извън заявените от ищеца обстоятелства и петитум не е обуславящ изхода на делото. Несъмнено съдът постановява решението си на предявеното от ищеца основание, но повдигнатият въпрос няма отношение към обжалвания съдебен акт, в който въззивният съд се е произнесъл в рамките на заявените от ищеца основание и петитум в искова молба (насрещна искова молба, разделена в отделно производство) и молба уточнение на иска вх. № 12802 от 03.11.2009 г.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът в нарушение на закона ли е формирането на извод за осъществявана отчетническа дейност само въз основа на показанията на заинтересован свидетел, тъй като изводите на съда за осъществявани от ответника отчетнически функции са формирани и въз основа на извънсъдебни признания на ответника, обективирани в писмени изявления от 29.08.2009 година.
Производството по касационната жалба в частта и по иска с правно основание чл. 207, ал.1, т.1 КТ е недопустимо. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК (ред. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.), решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лева не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск за обезщетение в размер на 848,97 лева, съставляващи стойност на причинени от работника вреди върху имущество на работодателя е под установения в закона минимум, поради което производството по касационната жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2010 година по гр.д. № 228/2010 година на окръжен съд Монтана в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ за сумата 6840 лева, предявен от [фирма], [населено място] против Е. Ц. П. от [населено място]
ВРЪЩА на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК касационна жалба вх. № А – 1599 от 24.11.2010 г. против решение от 20.11.2010 година по гр.д. № 228/2010 година на окръжен съд Монтана в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл. 207, ал.1, т.1 КТ за сумата 848,97 лева, предявен от [фирма], [населено място] против Е. Ц. П. от [населено място].
Определението в частта му за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на касатора Е. Ц. П. от [населено място].
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: