2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
гр.София, 07.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1299/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на (М.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 180 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 199/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Б. районен съд по гр.д.№ 902/ 2008 г. в обжалваната от М. част, като по този начин са уважени предявените от Г. А. Г. против министерството искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед на директора на ПУ „С. В.” гр.Бяла С. № 113 от 29.08.2008 г., а М. е осъдено да заплати на Г. Г. обезщетение за оставане без работа в размер 2 841,60 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил спора отговаряйки неправилно на въпроса кой се явява правоприемник на П. училище „С. В.”, гр.Бяла С., след като същото е закрито със заповед на министъра на образованието и науката без да е посочено кой субект поема правата и задълженията му. Според касатора по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, а и отговорът по него би бил от значене за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението, съответно за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове.
Ответницата Г. А. Г. оспорва жалбата. Според нея съдебната практика по въпроса кой се явява правоприемник на закритото държавно училище не е противоречива. Счита, че решението на въззивния съд по въпроса за пасивната материалноправна легитимация е правилно и съответства на утвърдената от ВКС практика. Моли обжалването да не бъде допуснато и претендира за разноски по касационното производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
По повдигнатият от касатора въпрос вече е налице практика, която служи за общо ръководство и която следва да бъде съобразена от всички съдилища в страната. В решение № 477/ 12.07.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 544/ 2009 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК, на поставеният от касатора въпрос е отговорено в обратен на твърдяния в жалбата смисъл. Прието е, че при закриване на държавни училища (а по делото няма спор, че закритото ПУ „С. В.” – гр.Бяла С. е било държавно), ако не е посочен правоприемникът им, такъв се явява М.. Поради това е счетено, че именно М. е процесуално и материалноправно легитимирано да отговаря по искове, с които пред съда са заявени за решаване трудови спорове между работници и закритите държавни училища. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, с постановяване на решение по чл.290 от ГПК практиката по третираният в решението правен въпрос се счита за уеднаквена. В този случай, ако обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика, то не подлежи на допускане до касационно обжалване. По конкретното дело В.ят окръжен съд е отговорил на поставения от касатора въпрос в същия смисъл, по който вече се е произнесъл ВКС по реда на чл.290 от ГПК. Поради това касационното обжалване на въззивното решение по въпроса кой се явява правоприемник на закрито държавно училище не следва да бъде допуснато.
Друг въпрос, който да послужи като основание по чл.280 ал.1 от ГПК, касаторът не е формулирал, а съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК съдът не може нито да извлича такъв въпрос от съдържанието на жалбата, нито да го повдига служебно.
С оглед този изход от спора право на разноски по касационното производство има само ответника по касация. Той обаче, макар да е поискал присъждане на такива, не е доказал извършени разходи във връзка с делото на ВКС, поради което искането за разноски не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 180 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 199/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: