Определение №1040 от 8.8.2014 по гр. дело №2051/2051 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1040

гр. София, 08.08. 2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2051 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. срещу решение № 458/26.11.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 366/2013 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 68/13.06.2013 г. по гр. дело № 165/2012 г. на Златоградския районен съд (ЗРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу В. Г. Г. осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата 5 053.36 лв., претендирана като представляваща половината от задължения, с които е обременено наследството на майката и наследодателка на страните Т. Т. Г., починала на 26.08.2008 г., за връщане на заети парични суми по договори за заем от 22.05.2007 г., 23.05.2007 г. и 31.05.2007 г., сключени между нея и жалбоподателя, както и за връщане на нотариални такси за заверки на пълномощно и на същите договори, платени по касови бележки с №№ 538/22.05.2007 г., 539/22.05.2007 г., 540/22.05.2007 г., 544/23.05.2007 г., 545/23.05.2007 г., 563/31.05.2007 г., издадени от нотариус М. Д.; сумата 1 819.08 лв. – лихва за забава върху горната главница за времето 20.05.2009 г. – 18.05.2012 г.; както и законната лихва върху същата главница от 19.05.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът В. Г. Г. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните пет правни въпроса: 1) може ли с генерално пълномощно за 2/3 идеални части от имота пълномощникът да сключва договори за заем и да извършва плащане за уравняване на дяловете на другите съделители, в това число да договаря съм със себе си, ако е изрично упълномощен; 2) може ли съдът, без да е направено възражение за унищожаемост на упълномощителната правна сделка, и без да я е обявил за унищожаема (без да я е унищожил), да обявява за унищонени (да унищожава) на основание чл. 31 от ЗЗД изпълнителните правни сделки, сключени въз основа на това упълномощаване; 3) допустимо ли е оспорване чрез възражение за унищожаемост по чл. 31 от ЗЗД на изпълнителните правни сделки, сключени от пълномощника, от лице, което не е страна по тези сделки и няма задължения по тях; 4) забраната за установяване на съглашения по чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, е ли забрана за установяване на факти; и 5) длъжен ли е окръжен съдия, който е разглеждал делото в районния съд на основание служебна командировка и се е произнасял по допустимостта на заявените от страната доказателства, да се отведе или да си направи самоотвод по заинтересованост като съдия в съдебния състав, който разглежда и решава делото в окръжния съд и се произнася по допустимостта на същите доказателства на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. По отношение и на петте правни въпроса жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа тези въпроси да са от значение за точното прилагане на конкретни разпоредби от закона и за развитието на правото, но без да излага каквито и да било съображения и доводи в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като и петте изведени и формулирани от жалбоподателя правни въпроса не са обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за крайния изход на правния спор по делото (в този смисъл – т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
За да отхвърли претенциите на жалбоподателя, основани на сключените между него и наследодателката на страните договори за заем от 22.05.2007 г., 23.05.2007 г. и 31.05.2007 г., въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника за унищожаемост на тези договори на основание чл. 31 от ЗЗД, като се е позовал на влязло в сила решение по гр. дело № 200/2007 г. на ЗРС между същите страни, с което е уважено възражение на същото основание. И трите процесни договора за заем от 22.05.2007 г., 23.05.2007 г. и 31.05.2007 г. са подписани (с нотариална заверка на подписа) и са сключени лично от самата наследодателка, а не чрез пълномощник – самият жалбоподател (който е разполагал с пълномощно от нея, което е намерено за унищожаемо по другото дело между страните и в тази връзка е обсъждано и по настоящото дело). Първите три правни въпроса, изведени и формулирани от касатора, обаче изхождат от постановката тези договори за заем да са сключени чрез пълномощник от страна на наследодателката, каквато хипотеза не е налице и не е разглеждана от съда по делото, поради което тези три правни въпроса са без връзка с решаващите изводи на въззивния съд за отхвърлянето на предявените искове и не са от значение за този изход на спора по делото.
Останалите два правни въпроса, формулирани в изложението на касатора, са свързани с касационните му оплаквания, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са оставили без уважение доказателственото му искане за допускане разпит на свидетел за установяване на начина на предаване на паричните суми по трите процесни договора за заем. Това обстоятелство обаче нито е било спорно по делото, като за него са ангажирани писмени доказателства, нито е прието за недоказано в мотивите към обжалваното въззивно решение. Както вече беше посочено, решаващият извод на окръжния съд за отхвърлянето на тези претенции на жалбоподателя, е недействителността на трите процесни договора за заем. Поради това и тези два правни въпроса не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на правния спор по делото. По отношение на последния правен въпрос, свързан и с поддържаното от касатора основание за отвод на член от съдебния състав на въззивния съд, следва да се допълни и че този съдия не е постановил първоинстанционното решение по делото, а освен него, и други съдии, които са разглеждали делото в първата инстанция, са оставили без уважение същото доказателствено искане на жалбоподателя. Поради това също този правен въпрос е без значение за спора по делото.
Независимо от горното, както вече беше посочено, по отношение на никой от петте изведени и формулирани от него правни въпроса, касаторът не е аргументирал по никакъв начин тезата си, те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Вместо това, в изложението си жалбоподателят е навел множество касацонни оплаквания и доводи по чл. 281, т. 3 от ГПК срещу обжалваното въззивно решение, които е недопустимо да се обсъждат в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, тъй като не представляват основания за допускане на касационното обжалване, включително в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл – и т. 4 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 458/26.11.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 366/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top