О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София, 6.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 136 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Д. от гр. С., чрез пълномощника адв. И от АК- София, против въззивно решение от 04.07.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд., с което е оставено в сила решение от 24.07.2006 г. на Софийски районен съд, 60 с-в, по гр.д. № 226/2006 г., с което са отхвърлени предявените от Д. В. Д. против Т. представителство/ТП/ на „Б”, с адрес – гр. С., ул.”П” № 1, регистрирано в България с решение № 7121106600/14.03.2002 г. при БТПП, искове с правно основание чл. 357, чл. 224, ал. 1 и чл. 262 КТ, поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ТП на „Б”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е посочено, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, касаещ пасивната материалноправна легитимация на Т. п. на чуждестранно юридическо лице – търговско дружество със седалище в РБългария, в аспект на нормите на § 1, т. 1 и чл. 61, ал. 1 КТ, както и на чл. 6/отм./ от Закона за насърчаване на инвестициите/ЗНИ/. Поддържа се, че посоченият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ТП„Б”, чрез пълномощника си адв. И от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв., и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Жалбоподателката сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатият от жалбоподателката материалноправен въпрос е свързан с наличие или не на пасивната материалноправна легитимация на Т. п. на чуждестранно юридическо лице – търговско дружество, със седалище в РБългария, а именно – работодател ли е по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ/ред. ДВ, бр. 100/1992 г./ търговското п. на чуждестранно търговско дружество, регистрирано по съответния ред в БТПП на територията на Р България и разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Закона за насърчаване на инвестициите/ред. ДВ, бр. 97/24.10.1997 г., в сила от 24.10.1997 г., отм. ДВ, бр. 42 от 29.05.2007 г., в сила от 30.08.2007 г./ приложима ли е при преценка пасивната материалноправна легитимация при трудов спор за дължими възнаграждения и обезщетения на работника или служителя, когато търговското п. е страна по трудовия договор. В конкретния случай посоченият въпрос от материалноправно естество е относим към решаването на въпроса относно пасивната материалноправна легитимация на търговското п. на чуждестранно търговско дружество по предявените от ищцата-касатор искове за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетения, възникнали в резултат на трудово правоотношение между страните, с правно основание чл. 357, чл. 262 и чл. 224, ал. 1 КТ.
С оглед на изложеното се налага изводът, че е налице решен от въззивния съд материалноправен въпрос касаещ приложението на § 1, т. 1 от ДР на КТ/ред. ДВ, бр. 100/1992 г./ и чл. 6, ал. 3 от Закона за насърчаване на инвестициите/ред. ДВ, бр. 97/24.10.1997 г., в сила от 24.10.1997 г., отм. ДВ, бр. 42 от 29.05.2007 г., в сила от 30.08.2007 г./ относно пасивната материалноправна легитимация, който е значим за изхода на спора, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, който въпрос е от значение за точното прилагане на тези законови разпоредби и от значение за развитието на правото, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателката Д. В. Д. от гр. С. е освободена от внасяне на държавни такси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.07.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд. по касационна жалба вх. № 25408/29.09.2008 г. на Д. В. Д. от гр. С., чрез пълномощника адв. И от АК- София.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: