О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
гр. София, 11.08. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 2340 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Н., в качеството му на [фирма], срещу решение № 8682/20.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2181/2013 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 18.07.2012 г. по гр. дело № 58461/2010 г. на Софийския районен съд, като краен резултат са уважени предявените от С. Р. П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 163, ал. 3, във вр. с чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, като жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетение за вредите от некачественото изпълнение, падането и напукването на мазилката на тавана на спалнята и дневната на собственото на ищеца ателие № в [населено място], [улица], а именно: сумата 7 712.91 лв. – платени разходи за отстраняването на вредите, сумата 4 302.82 лв. – платен наем за ползването на друго жилище през периода 10.01.2010 г. – 30.11.2010 г. и сумата 750 лв. – платен наем за ползването на помещение за съхранение на вещите от ателието през периода 10.07.2010 г. – 30.11.2010 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните три правни въпроса: 1) трябва ли строителят да е причинил вреди със свои виновни действия или бездействия, за да носи гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, или отговорността му е за всички причинени вреди, независимо от виновността му; 2) кои фактически или правни признаци определят качеството „строител” във връзка с възложената на тази категория лица гаранционна отговорност по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ, ако за отделните видове строително-монтажни работи (СМР) има отделни изпълнители, т.е. – ако повече от един строител са извършвали отделни СМР, кой носи отговорността по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ – този, който е извършил конкретните СМР, или този, който е извършвал най-много като брой и видове СМР и който най-пълно покрива критериите на чл. 163 от ЗУТ; и 3) когато един факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване по делото, но в хода на производството се съберат доказателства, които доказват обратното на това, което съдът е приел за безспорно, тогава как трябва да постъпи съдът – да игнорира събраните доказателства, като се придържа към това, което е приел за безспорно, или трябва да постанови решението си в съответствие с доказателствата, но в противоречие с това, което вече е приел за безспорно. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 579/12.01.2011 г. по гр. дело № 1932/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) и решение № 79/18.02.2009 г. по гр. дело № 12/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.). По отношение на втория и третия правни въпроси жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, че тези два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът С. Р. П. в отговора на жалбата излага становище и подробни доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба; претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
С отговора на исковата молба касаторът-ответник не е оспорил обстоятелството, че е строител, по смисъла на чл. 163, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗУТ, на сградата, в която се намира процесното ателие на ищеца, поради което в доклада си по чл. 146 от ГПК първоинстанционият съд изрично е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство. Този въпрос не е бил повдиган от страните и по-късно в производството пред първата и въззивната съдебни инстанции по делото, като не са правени и твърдения да има повече от един строител, респ. – ответникът-касатор да не е извършвал процесните СМР – замазката на таваните в ателието на ищеца, а те да са извършени от друг строител; нито са правени оплаквания пред въззивния съд относно посочената част от доклада на първоинстанционния съд. Поради това, в обжалваното решение и въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ответникът-жалбоподател е строител на сградата, както и че това се установява от договор за изпълнение на СМР от 15.03.2005 г. и от показанията на разпитания свидетел по делото. Едва с касационната си жалба касаторът-ответник за първи път по делото оспорва качеството си на строител.
От горното е видно, че вторият и третият (съответно – материалноправен и процесуалноправен) въпроси в изложението на касатора по никакъв начин не са стояли за разрешаване пред въззивния съд и не са разрешени от него с обжалваното въззивно решение. Поради това, тези два правни въпроса не са обуславящи правните изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение и са без значение за изхода на спора по делото, поради което тези въпроси не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
За да достигне до извода, че са налице предпоставките за ангажирането на гаранционната отговорност на жалбоподателя-ответник по чл. 163, ал. 3, във вр. с чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, въззивният съд също така е приел, че с експертните заключения и от разпита на вещото лице по делото е установено, че дефектите – подкожушването, напукването и падането на мазилката на таваните в помещенията в ателието на ищеца се дължи на некачественото изпълнение на мазилката от ответника-строител – използване на некачествен разтвор (некачествени материали), некачествено полагане върху непочистена основа или изпълнение в неподходящо време. Също въз основа експертните заключения по делото, градският съд е приел за неоснователни и възраженията на ответника-жалбоподател – дефектите по мазилката да се дължат на извършени СМР в ателието над това на ищеца и на извършено от последния преустройство в неговото ателие – вещото лице е заявило по делото, че извършването на строителни работи над ателието на ищеца не може да бъде причина за падане на мазилката, като няма доказателства и за наводнение на тавана на ателието на ищеца, както и че малките изменения в положението на стените в ателието на ищеца също не могат да са причина за падането на мазилката на тавана. В тази връзка градският съд е посочил и че за да изключи гаранционната си отговорност, ответникът е следвало да докаже, че възникналите в рамките на гаранционния срок дефекти се дължат преимуществено на действията на трети лица или на непреодолима сила, което в случая не е установено по делото.
Във връзка с първия изведен в изложението си правен въпрос, касаторът изтъква, че в решение № 579/12.01.2011 г. по гр. дело № 1932/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК) и решение № 79/18.02.2009 г. по гр. дело № 12/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г.) е прието, че само строител, който е причинил вреди със своите виновни действия и бездействия, може да носи отговорност по чл. 163, ал. 3 от ГПК. Това гласи и самата разпоредба от закона. В случая, видно от цитираните по-горе мотиви към обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните вреди в имота на ищеца са причинени именно от виновното поведение на ответника-строител – некачественото изпълнение от него на мазилката на таваните в процесното ателие, както и че тези вреди не са настъпили вследствие поведението на самия ищец, на трети лица или на непреодолима сила, т.е. – не са налице и обстоятелства, изключващи вината и отговорността на ответника-строител. Следователно, не е налице твърдяното от последния, противоречие между обжалваното въззивно решение и двете посочени решения на ВКС при разрешаването на първия материалноправен въпрос, изведен в изложението към касационната жалба, т.е. – по отношение на този правен въпрос не са налице сочените там допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Независимо от изхода на делото, на ищеца не следва да се присъждат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС, каквито той претендира, тъй не се установява той да е направил такива разноски в това производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 8682/20.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 2181/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.