О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София, 22.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2002 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. М., против въззивното решение № 340 от 19 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 332 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е отменено решение № 17 от 24 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 995 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2011 г. в частите му, с които А. по в. [населено място] е осъдена да заплати на Д. 26000 лева обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, настъпили от противоправно виновно поведение на физическо лице, на което агенцията е възложила работа, причинени при и по повод възложената работа, А. по в.[населено място] е осъдена да заплати на Д. 1000 лева направени разноски по делото и 600 лева депозити за вещи лица, и вместо него е отхвърлен предявеният от Д. против А. по в. [населено място] иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 хиляди лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, и в полза на агенцията са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото същинските мотиви на съда са много кратки, не са обсъдени доказателствата, а само се сочат определени изводи, без да е уточнено на базата на какви доказателства се правят те; необосновано съдът сочи, че не може да се направи категоричен извод за наличие на причинна връзка между действията, респективно бездействията на В. С. в качеството й на служител на С. по в. в [населено място] във връзка с издаване на процесните удостоверения и твърдените от касаторката неимуществени вреди; необосновано е прието, че касаторката е действала като пълномощник на децата си и не е пряко засегната от издадените удостоверения, както и че дарената от нея на децата й сума и положените грижи за леля й, следствие от което е завещан имот, са неотносими към претенцията; необосновано съдът приема, че не може да се направи категоричен извод за наличие на причинна връзка между издаването на процесните удостоверения и търпените вреди; въззивният съд не се е произнесъл по възражението за просрочие на въззивната жалба; събрани са всички писмени и гласни доказателства в подкрепа на исковата претенция; на касаторката е причинено рецидивиращо депресивно разстройство, световъртеж от централен произход и разстройство на вегетативната нервна система; престъпните действия на служител на агенцията във връзка с издаването на процесните удостоверения са довели до причиняване вреди на касаторката; ако в удостоверенията за вещни тежести не са били отразени неверни обстоятелства, касаторката не би сключила сделката и вредните последици е нямало да настъпят, включително здравословното увреждане на касаторката. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: за излагане на изчерпателни съображения защо приема че е налице или не е налице отговорност за непозволено увреждане (сочи се ППВС № 9/1966 г.); ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената работа, отговорността по чл. 49 ЗЗД е всякога налице (сочат се ППВС № 7/1958 г. и две решения на ВКС по чл. 290 ГПК); съгласно практиката на ВКС в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време; по сходен въпрос окръжния съд в гр. Велико Търново се е произнесъл с решение, противоречиво на обжалваното; макар и в едно производство, по един и същ въпрос и при едни и същи доказателства по настоящия казус, решенията на първоинстанционния и въззивния съд са противоречиви; съдът се е произнесъл и по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – през последните няколко години в района на окръжния съд в гр. Велико Търново са налице множество случаи на издавани документи с невярно съдържание по вина на служител на А. по в. и това е довело и най-вероятно ще доведе до образуване на още производства по сходни казуси.
Ответникът А. по в. [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че касаторката не е била страна по сделката, обективирана в съответния нотариален акт, по повод на която са издадени две удостоверения от С. по в. В. Т., а е действала като пълномощник на своите деца; от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за наличие на причинна връзка между действията, респ. бездействията на служителя на службата по вписванията във връзка с издаването на удостоверенията, и твърдените от касаторката неимуществени вреди – засягане здравето, нормалния начин на живот, трудоспособност, напрежение в отношенията с близки, подронване на чувството й за доверие към служителите на агенцията, създаване на усещане за правна и социална несигурност; не е установено касаторката да е претърпяла реално вреди, които да са пряка последица от действия или бездействия на служител на ответника – тя не е била пряко засегната от издаването на процесните удостоверения, а вътрешните отношения между нея и упълномощителите й са без значение за спора; доводите за дарената от касаторката сума за придобиване на недвижими имоти и начинът, по който тя е снабдила тези средства, са неотносими към претенцията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди; не е налице един от кумулативно необходимите елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника, а в тежест на касаторката е установяването на причинната връзка между противоправното поведение на служител на ответника и претендираните вреди.
Касационният съд приема, че не са налице сочените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторката на първо място поставя правния въпрос за необходимостта съдебното решение да е съпроводено с мотиви, съдържащи изчерпателни съображения по приетите от съда изводи. Цитираното от касаторката ППВС № 9/1966 г. разрешава въпросите кога вредите са причинени при изпълнение на възложената работа и кога – по повод на него, и в кои случаи не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД, макар да съществува някаква връзка между възлагането на работата и причинените вреди. Посочената задължителна съдебна практика не разрешава поставения от касаторката проблем. Предвид изложените от въззивния съд мотиви, не може да се приеме, че касационното обжалване следва да се допусне и при различно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от обема на мотивите, необходимо е от тях да е ясно какво е прието от съда и въз основа на кои доказателства. С процесния случай съдът приема, че касаторката не е установила с представените по делото доказателства наличието на причинна връзка между поведението на служител на ответника и претърпени от касаторката вреди. От мотивите е ясно защо съдът приема съответния правен резултат.
На второ място се цитира извод от ППВС № 7/1958 г. Даденото от въззивния съд разрешение обаче не е в нарушение и на тази задължителна съдебна практика, тъй като е прието, че не е установена причинната връзка между поведението на служителя на ответника и вредите за касаторката. В ППВС № 7/1958 г. се сочи изрично, че ако натовареното лице е причинило вредата противоправно и виновно при съответните предпоставки, то отговорността на възложителя е налице, но в процесния случай е прието, че не е установено причиняването на вреда – липса на причинна връзка между действието на служител на ответника и претърпени от касатора вреди.
Касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване нарушение на практиката на ВКС. В първото от цитираните решения – решение № 132 по гр.д. № 645/2010 г., ІІІ г.о. се тълкува въпросът за съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД в хипотезата на предявен иск по чл. 2, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, а във второто – решение № 166 по гр.д. № 4284/2008 г., ІV г.о., изводите на ВКС са дадени във връзка с твърдение на касатора, че вредоносният резултат не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира неговата отговорност, а е следствие на случайно събитие. Ето защо, дори и да беше поставен правен въпрос по критериите на т. 1 от ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, то разгледаните в двете посочения решения проблеми са различни от тези по настоящия спор.
Касаторката сочи още какво според практиката на ВКС се включва в понятието неимуществени вреди. Това твърдение също не може да стане основание за допускане на касационно обжалване при хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд касаят друг проблем.
Твърди се още, че по сходен въпрос окръжния съд в гр. Велико Търново се е произнесъл с решение, противоречиво на обжалваното. Такова влязло в сила решение не се представя с касационната жалба, поради което съдът не може да извърши преценката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и да съобрази дали и доколко разглежданите случаи са основани на идентични обстоятелства.
Противоречивото разрешаване на един и същи спор в рамките на касационното му разглеждане не е основание за допускане на касационното обжалване. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. В този смисъл следва да се тълкува съобразно т. 3 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, принципното разрешение, че съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие по обуславящ изхода на делото въпрос между две съдебни решения съставлява противоречива практика.
На последно място се настоява за допускане на касационното обжалване предвид наличието на много сходни спорове във връзка с издадени документи с невярно съдържание и необходимостта от създаване на утвърдена съдебна практика при решаването на подобни дела. Искането не обосновава допускане на касационното обжалване. Допускането на касационното обжалване не е предвидено в ГПК като самоцел или с оглед евентуални бъдещи спорове, а касае разглеждания спор, и се осъществява при предвидените в закона предпоставки за това. Тъй като в конкретния случай касаторката не е поставила правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то и касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 340 от 19 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 332 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: