3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1041
С., 27.09. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 351/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 453 от 01.11.2010 г. по гр. дело № 631/2010 год., с което е потвърдено решение № 2 от 21.01.2009 г. по гр. дело № 4270/2008 год. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за отмяна на заповед № 23 от 15.10.2008 г. на директора на Държавно ловно стопанство „Д.” [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е започнало при липса на законно основание, след отменително решение на Върховния касационен съд постановено от двама вместо от трима съдии, което е нищожно. Поставени са въпросите за приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ с твърдение, че са нарушени от работодателя. Представена е съдебна практика – Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр. дело № 1322/2009 г. ВКС по приложението на ч. 193 КТ; решение по гр. дело № 825/93 г. на ВС и решение по гр. дело № 38/2009 г. на ВКС и двете по приложението на чл. 195 КТ, чрез които се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Държавно ловно стопанство „Д.” [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
По поставения в изложението процесуалноправен въпрос.
В изложението е наведен довод за недопустимост на обжалваното решение, като се поддържа, че отменителното решение на Върховния касационен съд от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г. е нищожно, тъй като констатираното несъответствие в състава постановил решението (в съдебния състав постановил решението било повторено два пъти името на председателя на състав, вместо името на третия член от състава, подписал решението), за което делото е било върнато на ВКС, който е приложил решението в надлежният му състав, не било отстранено по надлежен ред. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съдебно заседание на 28.09.2010 г. и прието с посоченото определение, че се касае до техническа грешка, която е била отстранена – решението е подписано от тричленния състав, участвал в разглеждане на делото, не влиза в противоречие с приетото в Постановление № 1/53 г. на Пленума на ВС, в което се сочи, че решението е недействителен съдебен акт, когато не е подписано от съдиите постановили акта, какъвто не е настоящият случай.
В изложението се поддържа, че с обжалваното решение са допуснати нарушения по приложението на чл. 193 КТ и по приложението на чл. 195 КТ, без да са посочени конкретни въпроси, разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
По приложението на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ има създадена задължителна съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК – такива са представените от жалбоподателя съдебни решения по гр. дело № 38/2009 г. на ВКС и гр. дело № 1322/2009 г. на ВКС. Направените в обжалваното решение изводи на съда, че разпоредбата на чл. 193 КТ не изисква специална форма, в която работодателят да поиска обяснения (в случая обясненията са поискани писмено под формата на заповед), както и че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” съдържа необходимите реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ – санкцията е наложена за допуснати на 24.09.2008 г. нарушения на територията на ловен участък Червен – Т., изразяващи се в нарушаване на преките задължения на жалбоподателя като служител на охраната (горски надзирател) по контрола и организацията на ловната дейност от трето лице, възпрепятстване контролната дейност на други служители от ловното стопанство по недопустим начин и опит за прикриване на бракониерска дейност на третото лице, са изведени в съответствие със задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 453 от 01.11.2010 г. по гр. дело № 631/2010 год. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ