О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София, 08.10. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
АЛБЕНА Б.
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 556 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Х. Г. – А. чрез адв. Д. Д. против решение № 26/11.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2050/2009 г. Иска неговата отмяна и пререшаване на спора, като исковете й се уважат, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на О. съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. „С. – клуб” Е., представлявано от управителя И. П. Л. чрез адв. А. Д. от АК – С. е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационното О., както и, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на разноски за инстанцията.
По заявените основания за допускане на касационното О., съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са частични искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Т. Х. Г. – А. против „С. – клуб” Е., Кюстендил.
Софийският апелативен съд, като е потвърдил решението на първостепенния К. окръжен съд е отхвърлил претенциите.
То не е разрешено в противоречие с Постановление № 1/28.05.1979 г. ПВС РБ, както поддържа касатора относно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД, а именно „предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание”.
Съдът е отхвърлил исковете на Т. А. именно, защото е приел, че внесената от нея сума по сметка на търговското дружество – ответник не е без основание, а напротив – платена е в качеството й на съдружник и управител на юридическото лице с цел плащане цена на недвижим имот по сделка, по която дружеството е купувач.
Въпросът дали ищецът, който твърди, че е дал парична сума на ответника без основание, трябва да доказва от къде, кога и по какъв начин е придобил парите, е некоректно поставен с оглед обстоятелствата по делото – съдружникът и управител на „С. клуб” ООД – Т. Х. Г. – А. е захранила сметката на дружеството, което е изрично указала в попълнената от нея вносна бележка, която е и с печат на дружеството. Съдът е събирал и обсъждал всички доказателства, имащи отношение към твърденията и доводите й, че парите са платени без основание, включително за техния произход, при което е приел, че не е установено Г. да е внесла лични средства по банковата сметка като физическо лице без отношения с търговското дружество.
Независимо от казаното, поставеният в изложението въпрос е и без значение за резултата по обжалваното дело. Съдът е посочил, че е без значение на кого са били парите, внесени на 01.09.2004 г. по сметка на „С. клуб” в „Т. банк” АД – О. К., след като е ясно, че Г. е имала намерение да захрани сметката на дружеството и е установено, че целта е била погасяване на парично задължение на търговеца по договор за покупко-продажба. Характерът на вътрешните отношения между ищцата Г. и търговското дружество – заем, водене на чужда работа без пълномощие, намерение за допълнителна дружествена вноска и пр. са без значение, защото във всички случаи изключват даването на парите при начална липса на основание.
Известно е, че съдът събира допустимите, относими и необходими доказателства и доказателствени средства. Не е ясно в какво според касатора се изразява „процесуално правния проблем по допустимостта на изследване произхода на собствеността върху движими родовозаместими вещи, каквито са парите и начина на придобиването им”.
При спор по чл. 55, ал. 1 ЗЗД предмет на установяване са всички твърдения на страните имащи отношение в конкретния случай към обстоятелствата при които нещо е дадено от ищеца на ответника, за да може да се стигне до извода, че е сторено при липса на основание.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Касаторът няма право на разноски за инстанцията.
Ответникът по касация има право да получи сумите, заплатени в настоящото производство като такси и разноски, но не е представил доказателства за такива, така че искането му се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО О. решение № 26/11.01.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 2050/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: