О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1041
София, 6.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 165 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Н. С. и Г. Н. Д., и двамата от гр. П., Б. област, приподписана от адв. Л от АК- Б. , против решение № І* от 10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 396 по описа за 2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 208 от 05.04.2007 г. постановено по гр.д. № 151/2006 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. С. и Г. Н. Д., против Община П., Г. В. К. и К. Е. К., и двамата от гр. Ш., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключен на 14.08.2001 г. между О. В. К. договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 35, ал. 1 ЗОС, по реда на § 1 от ПМС № 235/1996 г. на недвижим имот, частна общинска собственост, а именно 98,33/590 ид.ч. от дворно място с площ от 590 кв.м., съставляващо УПИ *Х-220, кв. 46 по плана на гр. П., при граници: УПИ ХІ, УПИ-VІІІ-199, улица и УПИ VІІІ-221. С обжалваното решение производството по делото е прекратено.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба под формата на молба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторите сочат като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като конкретизират, че материалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, е носители ли са съсобствениците на процесния имот на правото на иск за прогласяване нищожността на сделка, касаеща имота, по отношение на която те са трети лица. В подкрепа на твърденията си, касаторите посочват и представят решение № 5* от 02.06.2005 г по адм.д. № 7949/2004 г., ІV отд. на ВАС и определение № 3* от 29.04.2005 г. по адм.д. № 3711/2005 г., ІІІ отд. на ВАС.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците Г. В. К. и К. Е. К., оспорват касационната жалба, но не изразяват становище за допускане на касационното обжалване.
Ответната община П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд и трайната съдебна практика. В конкретния случай се сочи от касаторите, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, подкрепена с цитираните по-горе решение и определение на ВАС.
Изведеният от жалбоподателите материалноправен въпрос е неотносим към предмета на делото. Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на идеални части от дворно място, по отношение на който ищците са трети лица и те не твърдят и не доказват собственически права върху имота, предмет на продажбата. Те не доказват наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 26 ЗЗД, за което съдът следи служебно и поради това правилно е прекратено производството по делото като недопустимо.
Представените от жалбоподателите съдебни решение и определение на ВАС не обосновават извода, че обжалваното от тях решение е в противоречие с практиката на ВКС. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд следва да е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но не и с практиката на ВАС. Освен това, цитираните от жалбоподателите административни решение и определение касаят осъществяването на контрол от административните и съдебни органи върху актовете на общинската администрация, което не е предмет на настоящото производство.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Във връзка с това заявено основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В конкретния случай поставения от жалбоподателите въпрос е, при какви условия трети на сделката лица могат да искат прогласяване на нейната нищожност. Следва да е налице правен интерес, който се състои в това, че атакуваната сделка нарушава правата на третите лица върху вещта, предмет на тази сделка. Съдебната практика по релевирания от касаторите материалноправен въпрос е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 10.04.2008 г., постановено по гр.д. № 396 по описа за 2007 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: