ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1041
София, 12.08.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 395 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 22.05.2008 г. по гр.д. № 3/2007, с което е отхвърлена молба за поправка на явна фактическа грешка досежно датата от която е присъдена издръжка.
Недоволен от решението е жалбоподателят В. Б. Б., представляван от адв. И от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, налице ли е явна фактическа грешка, когато в мотивите на решението не е посочено, защо е прието посоченото в диспозитива на съдебното решение, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Б. С. П., представлявана от адв. Б от САК, я оспорва, като счита че въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че явна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между мотивите и диспозитива на решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в мотивите на решението не са изложени съображения за присъждането на претендираната издръжка към различен момент от предявяването на иска, поради което в диспозитива на решението не е налице претендираната явна фактическа грешка.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос има отношение към правото на защита, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), както се претендира. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика по този въпрос, че явна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между мотивите и диспозитива на решението. В случая въззивният съд е приел, че за непълнолетната Б. грижи е полагала майката, а за непълнолетния Б. – бащата и това фактическо положение е запазено с постановените мерки относно упражняването на родителските права. Издръжката за Б. е присъдена от предявяването на иска, а за Б. – служебно от влизането на решението в сила. Това че бащата не е претендирал издръжка за детето, за което се е грижил, не е основание да не бъде присъдена претендираната издръжка за детето, за което се грижила майката.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 22.05.2008 г. по гр.д. № 3/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.