О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№..1041
гр.София, 17.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 867/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
К. К. О. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 819 от 12.01.2009 год. срещу въззивното решение от 24.11.2008 год. по гр.дело № 1185/2006 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-б отделение. Поддържат се оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, както и за съществено нарушение на чл.292 ГПК/отм./, с искане за отмяна на решението. Твърди се, че градският съд се е стремил да извърши разпределението на движимите вещи съобразно квотите на съделителите, без да съобрази, че част от тях липсват, а други са в патримониума на друг от съделителите. Според касатора, когато движима вещ не съществува, но е остойностена и е поставена в дял на един от съделителите, последният е ощетен – не е възмезден дори и парично.
Като основание за допускане касационно обжалване на решението се сочи, че са д о пуснати съществени нарушения по чл.281, т.3 ГПК: а/ нарушен е чл.193 ГПК/отм./, тъй като вместо да изпрати на СГС въззивната жалба вх. № 7882/29.03.2004 год. срещу решението от 29.12.2003 год. по гр.дело № 2081/1993 год. на СРС, 79-ти състав, районният съд се произнесъл с решение от 05.12.2005 год. за допълване на решението в частта относно извършване делбата на движими вещи; б/ необосновано и незаконосъобразно в мотивите на въззивното решение било прието, че решението от 29.12.2003 год. по гр.дело № 2081/1993 год. на СРС е влязло в сила, след като срещу него е била подадена въззивна жалба, която не е изпратена на СГС и в/ не било съобразено фактическото положение на движимите вещи, които СГС неправилно разпределил по чл.292 ГПК/отм./.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С решение от 05.12.2005 год. по гр.дело № 2081/1993 год. Софийският районен съд, 70-ти състав, в производството по чл.193 ГПК/отм./ е допълнил постановеното на 29.12.2003 год. по същото дело решение, като на основание чл.292 ГПК/отм./ са били разпределени между съделителите допуснатите до делба движими вещи, както следва: на Г. Й. О.-руски цветен телевизор, холна гарнитура, състояща се от канапе, два фотьойла и две табуретки, ел.печка „М”, хладилник „М”, малка обла пералня – на обща стойност 226 лева; на К. К. О.-персийски килим 5/3 м. и два малки 2/1 м., холна маса и единично легло-на стойност 93 лева и на С. Т. маса, три броя обикновени столове и апарат за кръвно налягане на обща стойност 55 лева. Светла Т. е осъдена да плати на Г. О. 8,25 лева, а на К. О. – 0,50 лева за уравнение на дяловете.
С въззивното решение е отменено посоченото по-горе решение, вместо което е постановено друго, с което на основание чл.292 ГПК/отм./ движимите вещи, допуснати до делба са били разпределени така: на Г. Й. О. – холна гарнитура, състояща се от канапе, два броя фотьойли, две табуретки, масичка холна, килим голям /два малки, легло единично, руски цветен телевизор, малка обла пералня – на обща стойност 180,55 лева; на К. К. О. – хладилник „М”, кухненска маса, три стола – на обща стойност 73,02 лева; на С. К. Т. – електрическа печка „М” и апарат за кръвно налягане на обща стойност 43,98 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да допусне касационно обжалване на въззивното решение, необходимо е да е налице поне едно от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК основания. Жалбоподателят не се позовава на противоречие на решението с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.292 ГПК/отм./, нито твърди, че е налице противоречиво разрешаван от съдилищата в страната материалноправен или процесуалноправен въпрос. В изложението се поддържа, че градският съд не се е съобразил с „фактическото положение с движимите вещи и неправилно ги е разпределил по чл.292 ГПК/отм./”. Касае се за оплакване, което е развито по-подробно в касационната жалба и съставлява довод за порок на решението на въззивната инстанция по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК необходимо е произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като са възможни три хипотези: а/ произнасянето на съда да е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Така формулирания от жалбоподателя въпрос не се обхваща от нито една от посочените хипотези, които се имат предвид от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.292 ГПК/отм./ има многобройна практика на Върховния съд, поради което не е налице необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ето защо, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Що се касае до онази част от касационната жалба, в която се твърди, че първоинстанционното решение от 29.12.2003 год. по гр.дело № 2081/1993 год. на Софийския районен съд, ТСК, 79-ти състав в частта му по чл.288, ал.2 ГПК/отм./ относно възлагането на неподеляемия апартамент, както и в частта му по сметките между съделителите по чл.286 ГПК/отм./ не е влязло в сила, ВКС, ІІ г.о. съобрази следното:
Доколкото няма произнасяне на Софийския градски съд по подадената от К. К. О. въззивна жалба вх. № 7* от 29.03.2004 год. /гр.дело № 1826/2004 год. е било прекратено с определение от 27.09.2004 год. и върнато на първата инстанция за произнасяне с допълнително решение по отношение на движимите вещи/, след връщане на делото от ВКС, районният съд следва да го изпрати по компетентност на Софийския градски съд за разглеждане на въззивната жалба. Обстоятелството, че по отношение на движимите вещи има влязло в сила решение на въззивния съд, не е пречка за разглеждане на въззивната жалба, която касае онези части от първоинстанционното решение от 29.12.2003 год., с които е възложен апартамента и са разрешени споровете по сметките между съделителите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.11.2008 год. по гр.дело № 1185/2006 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-б отделение, по жалба вх. № 819 от 12.01.2009 год. на К. К. О..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: