ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1042
София, 11.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7356/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. С.-Н. от [населено място], чрез пълномощника й адв.М. Н. срещу решение № 1624 от 25.7.2013 г по гр.дело № 568/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав, с което е отменено решение № 8355 от 12.12.12 г по гр.дело № 12639/11 г на СГС, Първо ГО, 9 състав и вместо него е постановено друго, с което К. С. С.-Н. е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по чл.9.1 от договор, сключен между страните на 28.1.11 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.9.2011 г до окончателното й плащане, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата 1 545, 74 лв-лихва за забава върху главницата от 30 000 лв за времето от 1.4.2011 г до 29.9.2011 г и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 1892, 73 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез управителя му С. О..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение намира следното :
От доказателствата по делото се установява следното :
От представения предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда в [населено място], м.”П.-Б.” кв. , поземлен имот пл.№ се установява, че на 28.1.2011 г между К. С.-Н. и П. Д. като учредители-възложители и [фирма] [населено място] като приобретател-изпълнител е сключен договор, по силата на който първите са се задължили да на дружеството право на строеж за построяване на жилищна сграда, съобразно издадената виза за проучване и проектиран, съгласно условията на договора и съобразно одобрен в бъдеще инвестиционен работен проект, без правото на строеж, запазено от възложителите.Срещу така учреденото право на строеж изпълнителят се е задължил да проектира и построи жилищна сграда, като предаде на възложителите недвижимите имоти, за които са си запазили право на строеж след приемане на сградата с акт обр.16 и издаване на разрешение за ползване.Страните са уговорили, че обезщетението, което възложителите ще получат е в размер на 18 % от общата квадратура.В чл.9.1 от договора страните по сделката са се съгласили изпълнителят да предостави на К. С.-Н. сума в размер на 30 000 лв, която е заплатена от нея на проектанта на сградата [фирма] за започване на работа по проектирането на сградата.Тази сума е заплатена от възложителката Н. авансово, преди сключване на предварителния договор за учредяване право на строеж.Предвидено е, ищцовото дружество ще възстанови на ответницата сумата 30 000 лв в 2-дневен срок след подписване на договора.Съгласно уговореното в случай, че проектантът не изготви проекта по всички специалности, а именно : архитектурна, конструктивна, електротехническа, ОиВ, В., ниско строителство, озеленяване, геоложки доклад, П. и организация на движението, без Енергийна ефективност и ППЗ за обект в 60 дневен срок ответницата К. Н. се задължава да върне на изпълнителя в двудневен срок дадената сума в размер на 30 000 лв.От представената разписка се установява, че на 28.1.2011 г К. С.-Н. е получила сумата 30 000 лв от [фирма]-гр.София по чл.9.1 от договор за учредяване право на строеж за жилищна сграда в [населено място],м.”П.-Б.”, поземлен имот №.
С нотариална покана рег.№ , т., № от г на нотариус Ц. Д., рег.№ на НК, връчена на представителя на [фирма] на 20.4.2011 г ищецът [фирма] е поканил дружеството-адресат в тридневен срок да му предаде изготвените проекти за обект жилищна сграда в поземлен имот пл.№ по плана на [населено място], м.”П.-Б.”, кв. с площ от 739 кв.м.
С отговор от 29.4.11 г, оформен в нотариална покана [фирма] е уведомило ищеца, че няма сключени договори, пораждащи облигационни отношения, включително договори за изработка с К. Н. и П. Д. и не им е издавало разходооправдателни документи за получени възнаграждения.
С нотариална покана от 26.4.11 г, рег.№, т. № на нотариус Ц. Д., рег.№ на НК, връчена на ответницата К. Н. на 29.4.11 г ищцовото дружество я е уведомило за изтичането на 60-дневния срок по договора им за изготвяне от проектанта [фирма] на проекти по всички специалности.С оглед това и на основание чл.9 от договора, по силата на който ответницата е получила сумата 30 000 лв за изготвяне на проектите същата е поканена в срок от 10 дни от получаване на поканата да върне същата.С нотариална покана от 9.5.11 г рег. № № на нотариус В. А., получена от ищеца на 19.5.11 г ответницата Н. е заявила, че ищецът не е изпълнил задълженията по чл.9 от договора, поради което тя го разваля.
От правна страна съдът е приел, че предявените искове са по чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.Приел е съобразно установените по делото факти, че страните са били обвързани от предварителен договор за учредяване на право на строеж върху поземлен имот, собственост на ответницата и трето лице.Приел е, че при тълкуване волята им, намерила израз в чл.9 т.1 от договора, следва да се приеме, че ищцовото дружество се е задължило да заплати на ответницата К. С.-Н. сумата 30 000 лв, която преди сключване на договора е заплатена от нея на проектанта [фирма] за изготвяне на проекти.Ответницата е поела задължението посочения проектант да изготви проекти по всички специалности : архитектура, конструктивна, електротехническа, ОиВ, В., ниско строителство, озеленяване, геоложки доклад, П. и организация на движението, без енергийна ефективност и ППЗ в 60-дневен срок, който с оглед уговорките на страните следва да се приеме, че тече от сключване на договора.В случай на неизготвяне на проектите от посочения проектант в уговорения срок ответницата се е задължила да върне на ищеца дадената от него сума в размер на 30 000 лв.При тези данни съдът е приел, че разпоредбата на чл.9 т.1 от предварителния договор съдържа в себе си инкорпорирано самостоятелно съглашение с елементи на договор за поръчка.Касае се за поето от ответницата за сметка на ищеца задължение да бъдат изготвени проекти от конкретно определен проектант – [фирма].Съгласно удостоверителното изявление на ответницата, направено в разписка от 28.1.2011 г, същата е получила от ищеца във вр. с чл.9 т.1 от договора сумата 30 000. При тези данни и липсата на представени доказателства за това конкретно посоченото в договора лице-проектант да е изпълнило детайлно описаните проекти в срок, въззивният съд е приел, че е налице пълно виновно неизпълнение от страна на ответницата.Приел е за неоснователно възражението й, че неизпълнение не е налице, тъй като проектите за изготвени от друг проектант, но не за всички посочени специалности и в уговорения срок.Като неизправна страна възложителката не може да упражни правото си на разваляне на двустранния договор, а е обвързана от него, поради което дадената от въззивния съд правна квалификация по чл.79 ал.1 от ЗЗД е правилна.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Подържа, че по процесуалноправните въпроси : 1/ Допустимо ли е въззивно решение, което е с различна правна квалификация от дадената с първоинстанционото решение и която квалификация не съответства на заявеното в исковата молба и защитено с първоинстанционното решение право. 2 / Следва ли въззивният съд след като прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна да изготви нов доклад по делото, в който да отдели спорното от безспорното, да посочи коя е правилната правна квалификация и подлежащите на доказване факти, както и да даде на страните възможност да вземат отношение по направения нов доклад. 3/ Допустимо ли е решението, след като дадената от въззивния съд правна квалификация е такава по чл.79 ал.1 от ЗЗД при положение, че се касае за развален между страните договор ; 4/ До къде се разпростира правомощието на въззивния съд по чл.20 от ЗЗД за тълкуване на договора и има ли право съдът, ако въпросът за необходимостта от тълкуване на договора не е повдигнат в процеса, служебно да го тълкува и изменя волята на страните.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се сочи, че така формулираните от касатора въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в следните решения : № 132 от 5.11.2010 г на ВКС по т.д. № 896/09 г на Първо т.о, решение № 246 от 27.5.2011 г на ВКС по гр.дело № 1265/10 г на Четвърто ГО, решение № 81 от 7.7.2009 г на ВКС по т.д. № 761/2008 г на Първо ТО, решение № 105 от 30.6.2011 г на ВКС по т.д. № 944/2010 г на Второ ТО, решение № 504 от 26.7.2010 г на ВКС по гр.дело № 420/2009 г на Четвърто ГО.
По първите два въпроса. Тълкувателно решение № 1 от 9.12./2013 г по гр.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС приема, че когато въззивният съд прецени, дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск за неправилна, той не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.146 ал.1 от ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение.В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.Съгласно тези разяснения, когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това не води до недопустимост на съдебното решение и същото не подлежи на обезсилване. Въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по смисъла на чл.146 ал.1 от ГПК, да отделя спорното от безспорното и да разпределя доказателствената тежест, а с крайния си акт по съществото на спора ще даде вярната правна квалификация.Ако от първоинстанционния съд не са допуснати относими за делото доказателства, те могат да бъдат допуснати от въззивния съд, когато е направено подобно искане с въззивната жалба.В разглеждания случай касаторът не се е позовал на отсъствие на относими към спора доказателства и не е поискал събирането на такива.
Не е налице твърдяното противоречие с решение № 132 от 5.11.2010 г на ВКС по т.д. № 896/09 г на Първо т.о.В настоящият случай въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, определен съобразно основанието /договорна отговорност/ и петитума на иска-ангажиране отговорността на ответницата въз основа на неизпълнено от нея задължение по сключен предварителен договор.
По третия въпрос.Не е налице противоречие на въззивното решение с решение № 246 от 27.5.2011 г на ВКС по гр.дело № 1265/10 г на Четвърто ГО.С това решение, позовавайки се на разрешението, дадено с ППВС № 1 от 28.5.1978 г по гр.дело № 1/79 г е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред.При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това.Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.Изводите на въззивния съд по поставения въпрос са в пълно съответствие, а не в противоречие с мотивите на представеното решение по чл.290 от ГПК.В случая нормата на чл.55 ал.1 от ЗЗД е неприложима поради наличие на договорна обвързаност на страните.О. връзка е налице, доколкото неизправната страна не може със свое едностранно изявление да развили договора с другата страна, макар и тя също да е неизправна.
По четвъртия въпрос.Въззивното решение не противоречи на представеното от касатора решение № 105 от 30.6.2011 г на ВКС по т.д. № 944/2010 г на Второ ТО, ТК по чл.290 от ГПК.Същото разглежда неотносима към настоящия правен спор хипотеза, и а именно противоречие в отделните уговорки на конкретен граждански договор и необходимостта от тълкуване на констатираното противоречие, с оглед изясняване на действителната воля на страните.По настоящото дело противоречие между уговорките, постигнати между страните няма и такова не се твърди.Налице е неяснота относно волята, изявена от страните в нормата на чл.9 т.1 от договора.Тази неяснота поражда възникналия между страните правен спор. Извършеното от въззивния съд тълкуване е допустимо с оглед възникналата неяснота и в пълно съответствие с изявената от страните воля. В този смисъл обжалваното решение е в пълно съответствие с решение № 81 от 7.7.2009 г по т.д. № 761/2008 г на Първо ТО, постановено по реса на чл.290 от ГПК по приложението на чл.20 от ЗЗД.
По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1624 от 25.7.2013 г по гр.дело № 568/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.