1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 22.08.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести август през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело N2 3111/2013 год.
Производството е по·чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 30.11.12 г по гр.дело N2 6905/12 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б“ въззинен състав, с което е потвърдено решение от 13.2.12 г на СРС, Второ ГО, 78 състав по гр.дело N 34559/2011 г.С първоинстанционяото решение са уважени предявените от В. Н. Р. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ, като е отменена заповед N 1226/21.7.2011 г, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.l т.2 от КТ поради съкращение в щата, възстановен е на преди заеманата длъжност „водач, електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“, в сектор „Багажи“, отдел „П. обслужване“, дирекция „Наземно обслужване“ при [фирма] и му е присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер на 5 041, 85 лв. за оставането му без работа в периода 9.8.2011 г до 9.2.2012 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касация В. Н. Р. оспорва касацинната жалба по съображения, изложени в писмен отговор,депозиран чрез пълномощника му адв.Е. С..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. жалбата е неоснователна, а въззивното решение следва да бъде потвъдено. Претендира разноски, сторени пред ВКС.
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.З от КТ.По делото е установено, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът В. Н. Р. е изпълнявал при ответника длъжността „водач, електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“, в сектор „Багажи“, отдел „П. обслужване“, дирекция „Наземно обслужване“ при [фирма].Същото е прекратено на основание чл.328 ал.1
т.2 и т.З от КТ, считано от 9.8.2011 г.С въззивното решение съдът е приел от правна страна, че по утвърденото на 27.3.2006 г щатно разписание са предвидени 123 щатни бройки за изпълняваната от ищеца длъжност „водач, електрокар и друга перонна механизация, той и товарач“, които към 28.6.2011 г са увеличени на 134.С протокол N 14/11.7.11 г на заседание на Съвета на директорите е констатирано намаляване на пазарния дял на ответното дружество във връзка с дейността по наземно обслужване, спрямо конкурентните оператори, намален е броя на обслужените полети, в резултат на което е взето решение да бъдат съкратени 11 щатни бройки от процесната длъжност.П. е извършен от назначена за това комисия по утвърдена методика, съобразена с критериите на чл.329 от КТ.От представените по делото карти за оценка и подбор на лицата, заемащи изпълняваната от ищеца длъжност е видно, че Р. попада сред единадесетте лица, получили най-малък брой точки, поради което е прекратено трудовото му правоотношение.Приел е също, че събраните по делото гласни доказателства, ценени в съвкупност с писмените, не установяват законосъобразно проведен подбор, тъй като липсват данни, служителите да са съпоставяни помежду си относно ниво на изпълняваните трудови функции и няма данни, че поставените в картите за подбор оценки са действително обективни.
В изложението по чл.284 ал.З от ГПК касаторът подържа, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.З от ГПК, тъй като липсва съдебна практика по процесуалноправния въпрос “ доколко свидетелските показания могат да формират вътрешното убеждение на съда за законосъобразен подбор и дали само те са достатъчни за да се приеме, че подборът е незаконосъобразен или следва да бъдат взети предвид всички доказателства в тяхната съвкупност, т.е преценката кой работи по добре подлежи ли на доказване с всички доказателствени средства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.l ГПК.
Не е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по поставените от касатора въпроси е налице задължителна съдебна практика. С Тълкувателно решение № 3/2011 год. от 16.01.2012 год., постановено по тълк. дело № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС съществуващата противоречива практика по въпроса се уеднакви като се прие, че преценката на работодателя по чл. 329,ал.1 КТ , както по отношение на това кой от работниците и служителите има по- висока квалификация така и досежно това кой работи по- добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.l КТ. При упражняването на този контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерий по чл. 329,ал.1КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.Доколкото с цитираното тълкувателно решение е дадено задължително за съдилищата тълкуване на закона, в отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че осъществената от работодателя фактическа преценка на това какво е нивото на изпълнение на възложената работа на включените в подбора работници и служители, подлежи на съдебен контрол.С редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК : решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на IV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1446/2009 г. IV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д.№
431/2010 г. III г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 1638/2010 г. IV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д.№ 1327/2009 г. III г.о.ВКС е приел, че извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник. Когато с исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията.Прието е, че протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията е частен свидетелстващ документ и съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. Протоколът на комисията за подбор не може да докаже нито извършването на подбор, нито критериите, по които е извършен, ако работникът оспорва фактът на извършването на подбора или използваните критерии. В случай на оспорване работодателят може да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. В разглеждания случай е разпитан свидетеля Х. М.-член на комисия по подбора, който е заявил, че няма лични и преки впечатления от работа на служителите, в това число и на ищеца, а данните за работата им са получени от преките им ръководители. Поради това и в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС въззивният съд е приел, че по делото не е установено законосъобразното извършване на подбор.От представените писмени доказателства не се установява служителите предложени за уволнение да са обективно съпоставяни в останалите, изпълняващи еднакви трудови функции.При оспорване законосъобразността на подбора, ответникът не е ангажирал гласни доказателства, надлежно установяващи изгодните за него факти, от които черпи положителни правни последици.Ценени в своята съвкупност гласните и писмени доказателства водят до извода, че проведения подбор е незаконосъобразен. Поради изложеното не следва да бъде допуснато касациното обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция
касаторът дължи на ответника по касация направените разноски за един адвокат в размер на 930 лв съгласно представения по чл.80 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът .
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.12 г по гр.дело N2 6905/12 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б“ въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], А. С. N да заплати на В. Н. Р. с адрес за призоваване [населено място], [улица]N , ет. основание
чл.78 ал.1 от ГПК разноски сторени пред настоящия съд в размер на 930 лв представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.