3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София,26.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 224 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.11.2010 година по гр.д. № 581/2010 година на Шуменски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал.3 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от М. М. С. от [населено място] против И. агенция „В. к. и в. – п. д.”. В решението е прието за установено, че ищцата М. С. е работела в системата на МНО към ДНА, [населено място] (пренаименована през 1991 г. като „И. а. в. к. и и.”) в периода от 1976 г. – 06.08.2008 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради закриване на А.. С трудов договор от 05.08.2008 г., сключен за определен срок от четири месеца, ищцата е работила към И. агенция „С. дейности към М. на о.”, правоприемник на „И. а. в. . и и.”. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.2008 г. ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ е основателен за сумата 2098,80 лева – ищцата е работила при последния си работодател повече от десет години, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение дължимото обезщетение е в размер на брутното и възнаграждение за шест месеца.
Касационна жалба против решението на Шуменски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от И. агенция „В. к. и в.-п. д.”, [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 222, ал.3 КТ относно размера на дължимото обезщетение от работодател, трудовият стаж при когото е под десет години, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1281 от 15.08.2006 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Ответницата по касационната жалба М. М. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за размера на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 223, ал.3 КТ е разрешен в съответствие с утвърдената практиката на съдилищата: обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения е дължимо, когато прекратяването на трудовото правоотношение, независимо от основанието, е настъпило, след като работникът е придобил право на пенсия и е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, т.е. придобил е 10-годишен трудов стаж при работодателя, при когото са настъпили права за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали трудовият му стаж е непрекъснат и дали е имало промяна в трудовите му функции. В съответствие с трайно утвърдената съдебна практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че дължимото на ищцата обезщетение е в размер на шест брутни месечни заплати, след като в периода от 1976 г. до последното прекратяване на трудовото и правоотношение през 2008 г. е работила при един и същ работодател – И. а. „В. к. и и.”, преобразувана в „С. дейности към М. на о.” (§ 10 ПЗР ПМС № 167 от 11.07.2008 г.), преобразувана с ПМС № 54 от 01.04.2010 г. в И. агенция „В. к. и в.-п. д.” – ответник по делото.
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречие между обжалваното въззивно решение на Шуменски окръжен съд и решение № 1281 от 15.08.2006 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно което обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ е дължимо в увеличения му размер, когато работникът е придобил при работодателя последните десет години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение – правни изводи, явяващи се в пълно съответствие с формираните в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2010 година по гр.д. № 581/2010 година на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: