O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 03.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията Балевска
гр.дело № 586 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 52 337/24.02.2010 година на С. Д. Г. и Д. Д. Г. чрез процесуалните си представители адв. Н. А. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо I-145/ 08.01.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 224/2009 година на Б. окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е процесуално недопустимо , респ. неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила по събиране и преценка на доказателствата по делото,основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т. 3 ГПК се поддържа с довод за нарушено право на защита след като без искане на останалите страни и без откриване на процедура по оспорването му е отменен НА Nо 138/2007 година ,такова нарушение е недопустимо , позовавайки се на Решение Nо 14/1992 година на Конституционния съд на Република България по конст. д. Nо14/92 година Решение Nо 7 / 1996 година по конст. дело Nо 1/ 1996 година , Решение Nо 10/ 1994 година по конст. д. Nо 4/94 година. Поддържа се , че обжалваното решение на Б. окръжен съд по въпроса за зачитане на констативния нотариален акт за собственост противоречи на Определение Nо 314/16.04.2009 година по гр.д. Nо 362/2009 година на ВКС-I отд.
По въпроса за правомощията на втората инстанция , когато първата е отменила констативен нотариален акт за собственост без да открие процедура по оспорването му, се поддържа довод, че е необходимо произнасяне от ВКС с цел отстраняване неясноти в правните норми с цел уеднаквяване практиката на съдилищата при подобно развитие на делото, за да се постигне еднакво разбиране и прилагане на закона.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от съделителя Е. Ж. , с който се поддържа , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване , както и от съделителя Л. Ж. , с което се поддържа , че липсват законно основание за допустимост на касационното обжалване, като се претендират и разноски за защита от 250 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск за съдебна делба на жилищна сграда , в която всяко жилище е с данъчна оценка от около 60 000-70 000 лв. и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд е оставил в сила Решение Nо 1775/ 20.02.2009 гопдина по гр.д. Nо 1766/2006 година на Б. районен съд по допускане съдебна делба на масивна жилищна сграда в[населено място] , ул.”Вардар” Nо 51 при дялове съобразно на договор за групов строеж, сключен между страните по делото от 15.04.1991 година, както и в частта , с която е отменен НА Nо 138/2007 година.
Сочените материално правени въпроси , с оглед на които касаторите и защитата им обосновават допустимостта на касационното обжалване, не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т. 1 , 2 и 3 ГПК.
Не може да се приеме , че с обжалваното решение , въззивният съд е приложил закона в противоречие с практика на Конституционния съд на Република България и това съставлява основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Правото на защита на страната в гражданския процес е основен принцип на правото, гарантиран от Конституцията и ГПК,чиито израз са конкретно предвидените в процесуалния закон правни норми.Доколкото именно тези процесуални норми са нарушени при постановяване на съдебния акт , то това процесуално поведение на съда може да бъде санкционирано по пътя на обжалването пред по-горна инстанция , САМО като основание за отмяна на порочен съдебен акт, респ. когато порокът е допуснат от въззивния съд- като основание по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК според разясненията на ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС е налице, когато е се констатира несъответствие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС , обективирана в ППВС и ТР на ОСГК, но не и в Решенията на КС.С решенията на Конституционния съд не се дава тълкуване на законовата правна норма ,а се прави преценка , доколко конкретна правна норма е в съответствие или не[населено място] на Република България.
Поддържаният довод , че обжалваното решение противоречи на разясненията на ППВС 1/1953 година по въпроса за правомощията на втората инстанция, не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване , тъй като касае до задължителна съдебна практика, дала разяснения относно правомощията на втората инстанция като контролно- отменителна инстанция, но не и като въззивна такава.
Като основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва да са налице решения на съдилищата по въпроси, по които ВС или ВКС няма формирана задължителна или трайна съдебна практика, в основата които решения е един и същ спор по приложението на конкретна правна норма или правен институт, интерпретиран по различен, в смисъл на противоположен, начин и нееднозначно прилагане на неговите правни последици при сходни факти. В настоящия случай по повдигнатия въпрос за зачитане на констативния нотариален акт за собственост се поддържа довод за противоречи на Определение Nо 314/16.04.2009 година по гр.д. Nо 362/ 2009 година на ВКС-I отд.
Настоящият състав приема , че не е налице основание за допустимост , тъй като не проблемът за зачитане или не доказателствената сила на констативния нотариален акт е обосновал крайния извод за наличие на съсобственост и по отношение на имотите , предмет на този нотариалния акт. От друга страна Определението на ВКС по чл. 288 ГПК не разрешава спор със силата на пресъдено нещо, поради което не може да противоречи по съществото на изводите на обжалваното решение, разрешило конкретния правен спор.
По въпроса за допустимостта делба на сграда , изградена чрез групов строеж, обжалваното решение противоречи на Решение Nо 134/27.04.1994 година по гр.д. Nо 109/1994 година на ВС-I отд., също не може да бъде констатирано противоречие , тъй като цитираното решение е неотносимо, касаещо втората фаза на делбата.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е обусловена от необходимостта за обобщаване и уеднаквяване съдебната практика по въпроси, по който липсва така на ВС или ВКС, или съществуващата е спорадична или противоречива и следва да бъде унифицирана , за да се постигне еднаквото приложение на закона , като се постигне и целта за развитие на правото чрез усъвършенстване на юриспруденцията по приложение на конкретна материално или процесуално правна норма или конкретен правен институт. Позоваването на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване , поради субективната преценка на страната за значимостта на конкретния спор, без да са налице обективни предпоставки , предполагащи липса на приложими правила или необходимост от тълкуване съдържанието на законов текст , не могат да обусловят допустимост на обжалването.
Повдигнатият въпрос за индивидуализацията на имотите, допуснати до делбата , според КК не е бил предмет на спор в инстанциите и не е обусловил изхода на спора, поради което и не може да бъде квалифициран като въпрос по см. на чл. 2809 ал.1 ГПК според разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Постановяване съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка не е основание за допустимост на касационното обжалване, а само за отмяна като порочен съдебен акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника по касация Л. Ж. Ж. следва да се присъдят разноски , установени от представения документ з, за сумата 250 лв. / двеста и петдесет лева.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 52 337/24.02.2010 година на С. Д. Г. и Д. Д. Г. чрез процесуалните си представители адв. Н. А. – АК Б. срещу въззивно Решение Nо I-145/ 08.01.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 224/2009 година на Б. окръжен съд.
Осъжда С. Д. Г. и Д. Д. Г. да заплатят на Л. Ж. Ж. сумата 250 лв. / двеста и петдесет лева/ разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: