3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 09.11. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 587/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.С.Л. – пълномощник на С. С. Х.,В. С. С.,И. П. П.,Д. С. К. и В. П. П. срещу решение № 1749 от 28.12.2009 г. по в.гр.д. Nо 1964/07 г. по описа на Варненски окръжен съд ,с което е оставено в сила решение № 601/28.02.2007 год.по гр.д.№1021/02 год. на В.,с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу [фирма],при участието на третите лица – помагачи на ответника С. П. Р.,Ж. И. П. и В. И. Р. иск за предаване владението на 516 кв.м. ид.ч. от дворно място,цялото с площ 2270 кв.м.,представляващо имот пл.№ 2548 в 21 подрайон на [населено място],ж.к.”Б.”на основание чл.108 ЗС.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,относно липсата на предпоставките за реституция по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ ,чието правилно решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответните страни – С. П. Р.,Ж. И. П. и В. И. Р.,чрез пълномощника си –адв.Е.Д. и [фирма] ,чрез пълномощника си – адв.И.С. са депозирали писмени отговори по смисъла на чл.287 ГПК , в които оспорват допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и множеството уточнения на основанията за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на касаторите – ищци,в качеството им на наследници на Д. П. е приел,че не е установено по безспорен начин наличието на определените в чл.2 ал.2 ЗВСОНИ предпоставки и те не могат да се легитимират като собственици на процесния имот,възстановен по силата на закона.Касаторите – ищци,чиято е доказателствената тежест не са доказали ,че придобитият от наследодателката им недвижим имот с площ от 2250 кв.м.,с крепостен акт от 1909 год.попада и е част от ПИ № 2512 по КП от 1956 год.,нито,че тя е придобила по давност останалите 290 кв.м. от него.Освен това недоказано е останало и обстоятелството,че от имота е останала неотчуждена част от 516 кв.м.,която попада във владения от ответника имот пл.№ 2548.Налице е и валидно отчуждаване по смисъла на чл.5,чл.35 и чл.65 от ЗПИНМ за стадион „Ю. Г.”.
Касаторът е посочил бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по формулирания въпрос.Сочи факти и обстоятелства по материалния спор, както и доводи за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.
Доколкото обаче се позовава на основанието на чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено,че същото би било налице,когато произнасянето на съда по поставения правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Собствеността върху недвижим имот по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ се възстановява на правоимащите лица, ако при влизане в сила на закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, този имот съществува реално. Тази предпоставка липсва, когато по градоустройствения план на населеното място имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му е предназначен за обществено обслужване и предназначението е реализирано.За пълното следва да бъде посочено,че доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
С оглед гореизложеното върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1749 от 28.12.2009 г. по в.гр.д. Nо 1964/07 г. по описа на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: