О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
гр. София, 17.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 683/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. К. и С. А. К. от [населено място] срещу решение № 419 от 16.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 3350/10. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 470 от 29.10.10г. по гр.д.№ 789/10г. на Асеновградския районен съд, ІV с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. Г. К. и С. А. К. против В. Й. М., Е. А. М.-П. и П. А. М. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да съборят пристроената площ от 8, 32 кв.м. на терасата към първия жилищен етаж на югозападната част на фасадата на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на нот.акт № 1057/92г. ищците в първоинстанционното производство да собственици на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в ПИ 00702.532.124, ведно с избени помещения, както и на 1/3 ид.част от мястото, а ответниците притежават първия жилищен етаж, на който от южната фасада на сградата има тераса, която по одобрения проект от 1977г. е с размери 1,20/5,20 м.. През 1985г. същите са разширили терасата с още 1,60 м. и по този начин същата е допряна на съществуващата в мястото (същото е на две нива) подпорна стена. Разширението на терасата е извършено без одобрени строителни книжа, но същото е търпимо и не подлежи на премахване и забрана за ползване съгласно § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ. С влязло в сила решение от 08.01.10г. по гр.д.№ 623/09г. на А. е извършено разпределение ползването на дворното място между страните на основание чл.32, ал.2 ЗС. При тези фактически данни въззивният съд е приел предявеният негаторен иск за неоснователен, тъй като ищците не са доказали разширението на терасата да им пречи да упражняват правата си върху имота и по конкретно на свободния достъп на притежаваната от тях изба, още повече че в случая се касае за продължило повече от 25 години фактическо състояние, при съвсем скоро извършено разпределение на ползването на дворното място при съществуващото положение.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса има ли значение за иск с правно основание чл.109 ЗС дали строежът е търпим или не, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроса има ли значение за иск с правно основание чл.109 ЗС кога е извършен строежът, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай, с оглед основната съображение на въззивния съд за отхвърлянето на предявения иск, а именно че касаторите не са доказали по делото извършеното от ответниците незаконно строителство да им пречи по някакъв начин да упражняват правото си на собственост върху имота, поставените от тях въпроси не обуславят изхода на спора и същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване /правилността на направения извод не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство по чл.288 ГПК/. Наред с това сочените допълнителни предпоставки също не са налице, тъй като противоречие между обжалваното решение и представеното ТР № 31/85г. на ОСГК на ВС (незадължителна съдебна практика) във връзка с първия поставен въпрос не е налице, а във връзка с другото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК релевантни доводи относно наличието на посочените в ТР № 1/09г. ОСГТК, т.4 предпоставки не са изложени.
С оглед на казаното подадената от Х. Г. К. и С. А. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 419 от 16.03.11г., постановено по в.гр.д.№ 3350/10. на Пловдивския окръжен съд, VІІІ с-в.
.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: