О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1042
гр.София, 17.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 883/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. В. К. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 1* от 30.05.2009 год. срещу въззивното решение № 187 от 16.03.2009 год. по гр.дело № 773/2008 год. на Софийския окръжен съд, гр.отделение, втори състав, с което след като е отменено решението от 16.06.2008 год. по гр.дело № 25/2007 год. на С. районен съд, е отхвърлен предявения от жалбоподателката и от К. А. Т. срещу Р. Д. Б., М. Т. М. и Н. С. Б. иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че при заснемане на кадастралната основа за изготвяне на регулационния план на к.к. Белчин бани от 1971 год. е допусната непълнота, изразяваща се в незаснемане на имота на ищците и имота на ответниците, която да бъде отстранена чрез допълване с имота по синя линия за западна граница между т.т.1 и 2 от скицата към заключението на в.л. Терзийска от 17.05.2007 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че ищците не са твърдяли да е имало граница между имот пл. № 186-парцел **** и имот пл. № 185-парцел **** в кв.33 по плана на с. Б. бани от 1938 год., която при заснемане на кадастралната основа да е била погрешно нанесена, а че тази граница не е била нанесена с оглед предвижданията на плана от 1971 год. за обществено застрояване на целия терен. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид удостоверение № 270/19.09.2006 год., съгласно което наследодателите на ищците декларирали застроено и незастроено място от 1530 кв.м., а по плана на селото техният имот бил обозначен като имот пл. № 185-парцел **** в кв.33. Поддържа се, че въззивното решение противоречи и на практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 113 от 10.03.2009 год. по гр.дело № 933/2008 год. ІІ г.о. и решение № 1* от 14.01.2009 год. по гр.дело № 5612/2007 год. ІІ г.о.
Ответницата по касация Р. Д. Б. от с. Б. е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да отхвърли иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е приел, че в хода на производството по делото не са въведени твърдения и не е уточнена площта на парцел **** в кв.33 по отменения план на Б. бани от 1938 год., поради което не е доказано каква част от имота се е владеела от ищците, респ. от наследодателите им, за да се приеме, че те са придобили правото на собственост на твърдяното от тях основание. С молба от 19.01.2009 год. двамата ищци са уточнили, че парцел **** в кв.33 по плана на с. Б. бани от 1938 год. го имат по наследство и давностно владение, а в заседанието на 11.02.2009 год. пред въззивната инстанция допълнили, че са придобили собствеността по наследство от А. Д. Т. , който упражнявал фактическата власт върху имота от 1938 год. до 1981 год., в резултат на което го придобил по давност, а те присъединили давностното си владение към това на праводателя си.
По делото е прието за безспорно, че парцел **** в кв.33 е бил съсобствен между братята Т. и А. Д. Т. и че последният е оставил наследник –, който построил в имота къща. При липсата на данни за извършвана между братята Т. делба, въззивният съд приел, че имотът се е владеел от тях и от наследниците им, а не само от ищците П. Противно на твърденията на жалбоподателката в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, въззивният съд е приел, че предмет на претенцията по чл.53, ал.2 ЗКИР е дали при заснемането на кадастъра на регулационния план на к.к. Белчин бани през 1971 год. е допусната непълнота, изразяваща се в незаснемане на западната граница на парцел **** в кв.33 по плана от 1938 год., която е разделяла имота на ищците от имот VІІІ-186 в кв.33 по стария план. Прието е било, че не е установено двата имота да са били разделени от граница, която да е погрешно нанесена, а липсата на такава. В заключение въззивният съд приел, че ищците не са доказали по несъмнен и категоричен начин право на собственост върху конкретно индивидуализиран по площ и граници имот, за да се установи допусната непълнота при изготвяне на кадастралната основа на плана от 1971 год., изразяваща се в незаснемане на границата между имота на ищците и този на наследниците на С. Б.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, съдържащи се в касационната жалба. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд може да се произнесе само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
Жалбоподателката не сочи в какво се състои противоречието на въззивното решение с решение № 113 от 10.03.2009 год. по гр.дело № 933/2008 год. ІІ г.о. и решение № 1* от 14.01.2009 год. по гр.дело № 5612/2007 год. ІІ г.о. по приложението на чл.53, ал.2 ЗКИР. Първото от тях е посветено на допустимостта на претенцията, като е прието, че за наличието на правен интерес от установяването е достатъчно твърдението, че процесното дворно място е съставлявало отделен имот, който погрешно е бил заснет и записан като част от друг имот, вместо да бъде заснет със самостоятелен планоснимачен номер. Що се касае до основателността на и ска в случая, който е предмет на решение № 113 от 10.03.2009 год., прието е, че конкретизираното дворно място е ползвано от наследодателя на ищците, а след смъртта му и от самите тях повече от тридесет години. В решение № 1* от 14.01.2009 год. по гр.дело № 5612/2007 год. ІІ г.о. също е разгледана хипотеза на непълнота при заснемане на кадастралната основа, като аналогично на процесния случай, ищците не са установили правото си на собственост по отношение на една от спорните части, докато за друга част, макар и да липсва документ за собственост, е прието, че е владяна за продължителен период от време и е следвало да бъде съобразено от положението на имота според предходния план. Следователно, двете решения на Върховния касационен съд не са разрешили аналогичен на настоящия спор по различен начин, за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такова основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти, свързани с приложението на чл.53, ал.2 ЗКИР или на чл.79 и чл.82 ЗС, нито с обжалваното решение въззивният съд за първи път да се е произнесъл по аналогичен правен спор или да е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 16.03.2009 год. по в.гр.дело № 773/2008 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, по жалба вх. № 1* от 30.05.2009 год. на П. В. К. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: