O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1043
София, 03.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 577/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 796/17.02.2010 година на М. В. Г. и Р. И. М., като пълномощник на майка си А. В. П. чрез адв. Н. И. – САК срещу въззивно Решение Nо 317 от 22.01.2010 година по гр. възз.д.Nо 71 / 2009 година на Окръжен съд Смолян.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения по преценка на доказателствата по делото и материалния закон относно приложимите правни норми за реституция, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението към касационната жалба , допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се обосновава с противоречие на изводите на въззивния съд по приложение на чл. 14 ал.4 ГПК относно доказателствените средства и доказателствата , допустими и възможни за доказване правото на собственост на земеделска земя към датата на образуване на ТКЗС, ако самият земеделски имот е отчужден за земеделско мероприятие- стопански двор на ТКЗС , по въпроса за приложим закон , когато е налице конкуренция на реституционните основания- ЗСПЗЗ и ЗВСНОИ по ЗПНМИ, З. и другите благоустройствени закони, както и по въпроса налице ли е правен интерес от търсената защита по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, ако правото на собственост не може да бъде възстановено в стари реални граници.
Поддържа се , че изводите на въззивния съд за липса на правен интерес от търсената защита поради наличието на административен акт- Заповед на К. на обината е в противоречие на задължителната практика на съдилищата- ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба , с който се оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на доводите по касационната жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес според данните от 2 320 лв.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК /отм./, по жалба на А. В. П. е обезсилил Решение Nо 149 от 03.10.2008 година по гр.д. Nо 290/2007 година на Чепеларския районен съд , в частите с които са отхвърлени исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ на А. П. и М. Г. против И. и Д. К. Б., Г. М. и Е. Б. по отношение на НИВА от 0.800 дка, м.К., съставляваща имоти с пл. Nо 99,100 и 100а от кв. 27 по плана на[населено място] от 1937 година и е прекратил исковото производство в тази част. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция , в частите , с което е прекратено исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ срещу А. Д. Г., както и в частта за разноските.
За да постанови решението, въззивния съд е приел, че исковете по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, заявени от А. В. П. чрез пълномощник Р. И. М./дъщеря/ и М. В. Г. /с върната въззивна жалба /е недопустим поради обстоятелството, че не е налице правен интерес от исковото производство. Правната възможност на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е предвидена за земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС , а не за урегулирани терени, в последствие определени и отчуждени за С. двор на ТКЗС. След като е проведена отчуждителна процедура по отношение на процесния имот, възстановяване на собствеността може да бъде извършена по ЗВСНОИ по ЗПИНМ, З. и другите благоустройствени закони, но не и по ЗСПЗЗ.
При данните по делото настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице релевираните основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 или по т.3 ГПК . Решаващият мотив на въззивния съд да обезсили решението на първата инстанция по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и да прекрати делото е за наличието на правен интерес от заведения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ с оглед на данните , че имотът- така както е претендиран по делото като собствен на наследодателя на ищците към 1958-1959 година, е с доказано неземеделски характер както към момента на одържавяването, така и понастоящем , като е преминал през процедура на отчуждаване , което обстоятелство е прието като препятстващо възстановяването на терена по реда и на основание ЗСПЗЗ.
Поставените въпроси с изложението въпроси , касаещи приложението на чл. 14 ал.4 ГПК относно доказателствените средства и доказателствата , допустими и възможни за доказване правото на собственост на земеделска земя към датата на образуване на ТКЗС, ако самият земеделски имот е отчужден за земеделско мероприятие- стопански двор на ТКЗС , както и въпроса за приложим закон , когато е налице конкуренция на реституционните основания- ЗСПЗЗ и ЗВСНОИ по ЗПНМИ, З. и другите благоустройствени закони, както и по въпроса налице ли е правен интерес от търсената защита по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, ако правото на собственост не може да бъде възстановено в стари реални граници не съставляват въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , тъй като нито един от тях не е обосновал изхода на спора от гл.т. на крайни правни изводи. Съдът , изслушвайки няколко пространно и мотивирано изготвени заключения на изготвените по делото техническите експертизи, е достигнал до извода , че имотът не е земеделска земя , а отчуждителната процедура/ за която се сдържат конкретни данни по делото ,в т.ч. и данни , че самите ищци са потърсили именно този правен път на реституция чрез отмяна на отчуждаване / обосновава именно и способа на реституция , т.е. приложимия закон. Позоваването на противоречие с ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС е неточно,тъй като разгледаните хипотези за провеждане на косвен контрол за законосъобразност на административни актове касаещи реституционни претенции се свързва със съдените спорове за собственост към настоящия, а не към минал момент.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК, тъй като самото посочване на основанието, без обосновка съдебната практика по коя правна норма ще се променя, или допълва или уеднаквява, не може да обуслови допустимостта на обжалването пред касационни съд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 796/17.02.2010 година на М. В. Г. и Р. И. М. като пълномощник на майка си А. В. П. чрез адв. Н. И. – САК срещу въззивно Решение Nо 317 от 22.01.2010 година по гр. възз.д.Nо 71 / 2009 година на Окръжен съд Смолян.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :