О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1043
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 248 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета И. Т., чрез процесуалния си представител гл. юриск. Е. К., против въззивно решение № 583 от 08.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 792/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 773 от 27.05.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3356/2009 г., е уважен предявеният от Н. В. А. от [населено място] срещу [община], иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 34 584 лв.? или по 1 048 лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване без правно основание за периода 01.01.2005 г. – 01.10.2007 г., на Уг ид.ч. от недвижим имот: дворно място с площ 295 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], в Старинна градска част, съставляващо по скица ПИ 485 от кв. 59 по плана на СГЧ П., която присъдена сума представлява разлика между цялото дължимо обезщетение и сумите, присъдени по частичен иск с решение № 125 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3345/2007 г. на ПРС, влязло в сила на 10.04.2009 г., ведно със законните последици, като с първоинстанционното решение искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 72 682,50 лв., в която част то като необжалвано е влязло в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [община] поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И. от жалбоподателя въпрос, значим за изхода на спора, е свързан с определяне размера на обезщетение за ползването на ПИ без отреждане в хипотезата на чл. 59 ЗЗД. В подкрепа на твърденията си прилага решение № 202 от 08.04.2009 г. по гр.д. № 6205/2007 г. на ВКС, I г.о., постановено по стария процесуален ред без да релевира основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. В. А. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането й до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като е приел, че по делото е безспорно, че ищцата е собственик на Уг идеална част от процесния имот. Приел е за безспорно и че с влязло в сила съдебно решение № 125 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3345/2007 г. на ПРС, в сила на 10.04.2009 г., [община] е била осъдена да заплати на ищцата сума от 330 лв., предявена частично от 73 012,50 лв. като обезщетение за неоснователно обогатяване, за периода 01.01.2005 г. – 01.10.2007 г. в размер на средния пазарен наем за същия период, т.е. с това влязло в сила решение е установено със сила на пресъдено нещо правото на ищцата да получи обезщетение за неоснователно обогатяване от това, че [община] е ползвала без правно основание процесния недвижим имот за същия период. Приел е, че размерът на обезщетението се определя на базата на средния пазарен наем за имота, който съгласно изслушаното заключение на техническата експертиза възлиза на присъдената сума за периода, или по 1 048 лв. месечно, като вещото лице Б. го е определила по приходен метод с оглед естеството и спецификата на процесния недвижим имот, при липса на аналогични имоти, отдавани под наем, както и местоположението и площта на имота.
Представеното от жалбоподателя [община] изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като изведеният въпрос относно определяне размера на обезщетение за ползването на ПИ без отреждане в хипотезата на чл. 59 ЗЗД по характера си представлява ревизия на техническата експертиза, изслушана и приета по делото, за което обаче е предвиден съответен процесуален ред, поради което не е обусловил изхода на спора по настоящото дело. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, в частност т. 3. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/TP № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на проверка след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Като краен извод, в случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол по жалбата на [община] .
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 583 от 08.12.2011 г., постановено по в.гр.д. № 792/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 148 от 10.01.2012 г. на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: