О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1043
гр.София, .17.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 821/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Й. М. от гр. П. е подал касационна жалба вх. № 3* от 19.09.2008 год. срещу въззивното решение № 821 от 11.07.2008 год. по в.гр.дело № 1422/2006 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението от 05.05.2006 год. по гр.дело № 123/2006 год. на П. районен съд и е допуснато извършването на съдебна делба на дворно място от 2080 кв.м., включено в УПИ * в кв.73 по плана на с. К., общ. Провадия, при граници: от две страни – улици, Л. Великов, С. Ж. Д. , УПИ №№ І* и ІV-48, ведно с построените в него къща и стопанска постройка между следните съделители и при следните квоти: по 1/3 идеална част за З. Й. И., М. Й. М. и В. И. С., като З. П. М. е била изключена от делбата.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че неправилно въззивният съд е отказал да кредитира свидетелските показания, според които след смъртта на общата наследодателка В на 14.10.1982 год., съделителите са владели имота при квотите, описани в нотариалния акт, а не при квоти, които биха следвали от формалното наследствено правоприемство.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасянето на въззивния съд по процесуалноправен въпрос, решен не съобразно практика на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона. Подържа се, че игнорирането на свидетелските показания без каквито и да е факти, води до своеобразно извращаване на данни по делото и до съществено процесуално нарушение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да отмени първоинстанционното решение и да допусне делбата при равни квоти, въззивният съд е приел, че квотите, посочени в съставения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 221 от 20.03.1992 год. биха съответствали на фактическа обстановка, при която имотът е бил собственост на първия съпруг на В. Ц. или ако е бил придобит по давност от наследниците му при присъединяване на неговото владение. Според въззивния съд, всички свидетели установяват твърденията на страните, че В. Ц. е владяла имота като свой, обработвала го е сама след смъртта на втория си съпруг, а съделителите, като нейни наследници са установили владение върху имота и са го придобили по давност след смъртта й. Прието е, че имотът е придобит въз основа на осъществявано от страните давностно съвладение, към което е присъединено владението на майка им и собствеността е придобита при равни квоти.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване възпроизвежда оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съдържащи се в касационната жалба. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки. Касаторът не сочи решения на Върховния касационен съд, които да противостоят на тълкуването на материалния закон, възприето с обжалваното въззивно решение. По-нататък, липсват твърдения, че поставения от касатора въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, нито се сочат конкретни влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, които да решават сходен казус по различен начин. Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Касаторът не твърди, че съществуват неясноти и непълноти на закона, нито че с обжалваното решение въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор, нито, че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго. Несъмнено, въпросите, свързани с придобиването по давност от сънаследници са от значение за изхода на делото, но по правилността на обжалваното решение касационната инстанция не може да се произнесе, защото не е налице поне едно от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 821 от 11.07.2008 год. по в.гр.дело № 1422/2006 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 19.09.2008 год. на М. Й. М. от гр. П..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: