1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
С., 13.10. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3988 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Т. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Ж. от АК-Д., против въззивно решение № 120 от 07.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 119/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 51 от 18.12.2013 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 537/2013 г. в обжалваната му част относно вината на И. Т. И. за дълбокото и непоправимо разстройство на брака му с Р. Г. И.. Твърди неправилност на въззивното решение в частта му за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което моли в тази част то да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има жената.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, в частта му относно вината, съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят посочва и представя съдебна практика – решение № 745 от 09.11.2009 г. по гр.д. № 891/2009 г. на ВКС, І г.о. и решение № 802 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 1783/2009 г. на ВКС, ІV г.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК. И. правен въпрос от процесуално естество е, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, а при установяването на факти със свидетелски показания да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали правнорелевантните факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си с оглед приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Предвид посочената задължителна съдебна практика, с твърдение, че въззивното решение й противоречи по поставения въпрос, основанието за допускане до касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Д. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 49, ал. 3 СК, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение, анализирайки доказателствата, в т.ч. и свидетелските показания, съдът е приел, че отношенията между съпрузите силно се влошили след 2006 г., че брачната им връзка съществува само формално като нормални съпружески отношения на практика липсват. Установено е, че брачни провинения има съпругът – упражняване на психическо и физическо насилие над съпругата, чести скандали, неоправдана агресия и безпочвена ревност, като по делото не са установени брачни провинения на съпругата за изневяра, увлечение по компютрите, в резултат на което тя да е загърбила семейните си задължения, както и проява на грубо и пренебрежително отношение към съпруга си, както е поддържал касаторът, поради което е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и/или процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е да бъде допуснат касационният контрол, което от своя страна е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС също така не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, какъвто не е настоящия случай.
В изложението за допускане на касационно обжалване е изведен процесуалноправен въпрос, който е свързан с обсъждането от съда на доказателствения материал по делото. Твърдението на касатора, че не са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и обусловеност води до извода за евентуалната необоснованост на решението. Необосноваността на съдебното решение представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд по изслушаните свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни други показания. Преценката на показанията на свидетелите, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на такива свидетели са основани на различната фактическа обстановка, която е установена по всяко едно от тези дела, а не на изразено принципно становище за хипотезите, при които тези показания следва или не следва да бъдат кредитирани. В заключение, така поставеният правен въпрос от касатора обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното, след като не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120 от 07.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 119/2014 г. на Добричкия окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3018 от 07.05.2014 г. на И. Т. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: