2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
София,26.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 291 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 934 от 15.11.2010 година по гр.д. № 278/2010 година на Кюстендилски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД, предявени от Я. Х. Г. от [населено място], Д. община против Д. Г. П. от [населено място] бряг, [община] за сумата 3000 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчка. В решението е прието за установено, че между страните по делото е бил сключен устен договор за поръчка, в изпълнение на който ищецът е извършвал превоз на употребявани автомобили по направление Б.– И. – Б.. Прието е, че твърденията на ищеца за неизплатени възнаграждения не са установени; не е установено извършени ли са от ищеца курсове, за които не е изплатено възнаграждение, както и уговорени ли е възнаграждение и в какъв размер, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд е постъпила от Я. Х. Г.. Поддържа се, че по съществения за изхода на делото въпрос относно формата на договора за поръчка, решението е постановено в противоречие с решение от 21.01.2005 г. по гр.д. № 4402/2003 г. на Софийски градски съд, в което е прието, че няма изискване договора за поръчка да бъде сключен в писмена форма. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 133 ГПК и по процесуалния въпрос следва ли да се зачитат възражения и допустими ли са доказателства, заявени от ответника след срока за отговор по чл. 131 ГПК, както и че въззивното решение е постановено в противоречие с първоинстанционното, с което предявеният иск е уважен, което дава основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд.
Изведеният в изложението към касационната жалба въпрос относно формата на договора за поръчка не е обуславящ изхода на делото, нито е налице противоречие между въззивното решение и посочения от касатора съдебен акт на Софийски градски съд. В решението на въззивния съд е прието, че искът е неоснователен, тъй като не е установено изпълнение на сключения устен договор за поръчка; не е установено, че ищецът е извършил курсовете, за които претендира възнаграждение, нито, че е уговорено изплащане на възнаграждение извън предоставяните средства за изпълнение на поръчката, т.е. въпросът за формата на договора за поръчка няма отношение към формираните изводи за неоснователност на предявената претенция.
Не е обуславящ изхода на делото и повдигнатият процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 133 ГПК. Изводите на съда за неоснователност на иска с правно основание чл. 286 ЗЗД не са формирани въз основа на представени от ответника след срока по чл. 131 ГПК доказателства или вследствие зачитане на несвоевременно въведени възражения. Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, съдът е приложил последиците на доказателствената тежест – приел е, че не са установени твърдяните от ищеца ползващи го факти; че представеното по делото писмено доказателство, наименовано като „описание на извършени курсове” съставлява частен свидетелствуващ документ, удостоверяващ единствено, че съдържащите се в него изявления са направени от ищеца; че фактът на осъществяване на процесните превози не се установява от представения лиценз за автомобилен превоз на товари, издаден на името на трето лице, нито от показанията на свидетеля Р. Г., която няма лични наблюдения, а пресъздава твърдения на ищеца, неин съпруг.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване поради противоречие между изводите на съда, формирани в постановените по делото невлезли в сила първоинстанционно и въззивно решения, които не формират съдебна практика – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 934 от 15.11.2010 година по гр.д. № 278/2010 година на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ