О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
София, 6.08.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети август, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 723 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д., действаща лично и като законен представител на сина си Д. М. Н. , подадена от пълномощника им- адв. В. С. срещу въззивно решение № 15 от 8.01.2009 год. по гр.д. № 1385/2008 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменено решението от 20.05.2008 г. по гр.д. № 7540/2007 г. на Варненския районен съд в частта му, с която е осъдена на основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД Община В. да заплати на Д. С. Д., действаща като майка и законен представител на детето Д. М. Н. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени от неин служител по повод възложена работа на 13.07.2007 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва и в тази част е постановено ново, с което е отхвърлен иска.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона.
От ответника по касационната жалба Община В. не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което Община В. е била осъдена да заплати на жалбоподателката, като майка и законна представителка на сина си Д. Н. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат от нанесен му побой на 13.07.2007 г. от Р. А. Х. , детска учителка в ОДЗ № 14 “Д”, гр. В., което детско заведение посещавало детето, Варненският окръжен съд е приел, че общината не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Този извод съдът е обосновал с нормата на чл.10, ал.4 от Закона за народната просвета, съгласно който общинските детски градини са юридически лица. Изложил е съображения, че работодател на причинителя на вредата, която се твърди от ищцовата страна е ОДЗ № 14 “Д” гр. В., възложило работата, чрез директора на детската градина, а не общината.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпрос касаещ пасивната материалноправна легитимация на ответника.
Материалноправната легитимация предпоставя съществуващо правоотношение, при което едната страна е носител на субективното право, а другата на правното задължение. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска. В конкретния случай въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД на общината, тъй като тя не е работодател на прекия причинител на претендираните вреди, тъй като възлагането на дейността, което следва от конституиране на трудовото правоотношение със заповедта за назначение определя субекта на гаранционната отговорност, а това в случая е ОДЗ № 14 “Д”, гр. В., с което Р. Х. е била в трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.5 от Закона за народната просвета /предишна ал.4/ държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица. Даденото от съда разрешение на поставения въпрос е в съответствие с трайно установената практика, включително и с приетото в цитираните в изложението решение № 3* от 8.12.1972 г. по гр.д. № 1327/72 г. на ВС, І г.о., че гаранционно – обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД може да се възлага само на такова предприятие или организация, които са придобили качеството на юридическо лице и решение № 112 от 7.11.2005 г. по гр.д. № 232/2004 г. на ОС- Г. , че този, който е възложил на другиго някаква работа, отговаря за вредите причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Решение № 5 от 29.01.2004 г. по гр.д. № 421/2003 г. на ВКС, ТК е неотносимо към поставения въпрос, тъй като с него е разрешен въпросът за процесуалната легитимация на ответника, свързан с допустимостта на иска.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Въпросът за материалноправната легитимация на страните, свързан с принадлежността на субективното право на ищеца и правното задължение на ответника не поставя неясноти в правната теория и съдебната практика.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 8.01.2009 год. по гр.д. № 1385/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :