ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1045
София, 11.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3300/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв.Р. Р. срещу решение от 4.9.2013 г, постановено по гр.дело № 158/2013 г на Софийски градски съд, Административно отделение, трети „В” състав, с което е потвърдено решение № I-25-148 от 20.4.2012 г на по гр.дело № 57898/2010 г по описа на СРС, Първо ГО, 25 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Л. С. срещу Б. Д. М. иск по чл.45 от ЗЗД, предявен като частичен за заплащане на сумата 10 000 лв /част от 17 395, 20 лв/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в апартамент № ., находящ се в [населено място], на [улица], [жилищен адрес] от извършено от ответника преустройство на собствената му тераса към апартамент № . на [улица] бл.. на ет…
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Б.Д. М. чрез пълномощника си адв.Д. Х. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не е налице посоченото касационно основание, респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в производството по чл.288 от ГПК.
Предявеният иск е по чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено, че Е. Л. С. е собственик на апартамент № в [населено място], на [улица], [жилищен адрес] а Б. Д. М. е собственик на апартамент № на ет. на същия адрес.Установено е, че над част от апартамента на ищцата се намира терасата на апартамента на ответника.Безспорно е, че ответникът е извършил остъкляване с алуминиева дограма на югозападната тераса и част от същата е приобщена към жилищната площ на апартамента и върху цялата тераса е положен гранитогрес.Извършеното от ответника преустройство е незаконно, поради което е постановено да бъде премахнато, но вредите претърпени от ищцата вследствие на течове в нейното жилище не са в причинно следствена връзка с извършеното от ответника преустройство-извод обоснован от съда въз основа на приетите по делото основно и две допълнителни заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи.От правна страна съдът е обосновал изводите си за неоснователност на иска въз основа на установеното в приетите експертизи, че извършеното остъкляване не е нарушило отводняването на терасата и не е причинило течовете в жилището на ищцата.Напротив положената допълнителна настилка от гранитогрес върху съществуващата хидроизолация, при всички случаи е подобрила водоплътността на настилката, а направеното остъкляване е предотвратило проникването на валежи от дъжд и сняг, както и стичащите се от покрива води.Установено е, че вещите лица инж.П. и инж.С. са приели различни от сочените от ищцата причини за течовете-пропуск в проектирането или в изпълнението на сградата или нарушена хидроизолация на балконите, но във всички случаи и двете вещи лица са посочили, че наличните в жилището на ищцата вреди предполагат достъп до овлажняване, предхождащ с години, извършеното остъкляване.В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства.Предвид изложеното въззивният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което е потвърдил решението на СРС за отхвърляне на предявения иск.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въпросът „длъжен ли въззивния съд при противоречиви експертизи, приети от първоинстанционния съд да допусне и изслуша тройна съдебно-техническа експертиза, която да установи причинната връзка между противоправното поведение на ответника и причинените на ищцата” вреди е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице.С Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г т.3 е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда-експертиза, оглед и освидетелстване / извън случаите, в които се касае за приложение на материално правна норма/, само ако е наведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна.С подадената от Е. С. въззивна жалба е направено искане за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза за установяване на причинната връзка между незаконния строеж и претърпените вреди.Съдът е оставил искането без уважение поради обстоятелството, че изслушаните пред СРС заключения са приети като неоспорени от ищцата.Жалбоподателката не е посочила наличието на изключенията на чл.266 от ГПК, препятстващи възможността за настъпването на процесуалната преклузия, поради което въззивния съд в съответствие т.3 от посоченото тълкувателно решение е оставил доказателственото искане без уважение. Въззивният съд е процедирал в съответствие с посочената задължителна практика.При положение, че е налице такава, касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е неприложимо, още повече установяването на причинна връзка е правен въпрос, който не се установява с помощта на експертиза.
По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора ищцата-касатор в настоящото производство дължи на ответника сторените от него разноски пред ВКС за един адвокат в размер на 1000 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд ,Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.9.2013 г постановено по гр.дело № 158/2013 г на Софийски градски съд, Административно отделение, трети „В” състав.
ОСЪЖДА Е. Л. С. от [населено място] да заплати на Б. Д. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски сторени пред ВКС в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.