Определение №1045 от 13.10.2014 по гр. дело №2746/2746 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045

С., 13.10. 2014 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2746/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], трето лица помагач на страната на ответника [фирма] [населено място], представлявано от Г. И. Н. – управител чрез пълномощник адв. А. А. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 41 от 13.01.2014г. по в. гр. дело № 3171/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 200, ал. 1 КТ [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Н. Х. А. и на С. Х. А. на всеки един по 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на сина им Н. Н. Х., настъпила на 10.12.2009г. в резултат на трудова злополука на 07.12.2009г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 10.12.2009г. до окончателното им изплащане и потвърдил решение № 277 от 07.06.2013г. по гр. дело № 16858/2011 г. на Варненски районен съд в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявения размер по 100 000 лв. за всеки един от двата ищци.
Решението е постановени при участието на третите лица помагачи на страната на ответника [фирма] [населено място] и В. К. В..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос за точното прилагане на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ и в тази връзка въпроса за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ при наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалия като възможност за намаляване размера на обезщетението, както и необходимостта съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвокупност и поотделно. Представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 201, ал. 2 КТ като поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] представлявано от Д. Ф. чрез пълномощник адв. М. Р. В. адвокатска колегия в писмен отговор не оспорва касационната жалба в частта, с която се обжалват размерите на присъдените обезщетения като прекомерни. Оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; поддържа недопустимост на касационната жалба в частта, с която се обжалват мотивите на решението досежно фактически и правни констатации касаещи вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна; изложени са съображения, че мотивите към съдебното решение, макар да имат обвързващо действие в отношенията на третото лице със страната, която го е привлякла, те не формират сила на присъдено нещо, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване. Цитирана е съдебна практика на ВКС, както и теория по приложението на чл. 223, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси визират конкретни фактически и правни изводи на съда, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Със съдебните решения, на които се позовава жалбоподателя са разрешени случаи при фактическа обстановка, различна от установената по настоящето дело, поради което не би могло да се прави аналогия по фактическите изводи. Правните изводи направени с обжалваното решение по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ относно възможността за намаляване отговорността на работодателя, при проявена груба небрежност от страна на пострадалия, съответстват на задължителната съдебна практика установена по реда на чл. 291 ГПК с решения по гр. дело № 3456/2008г., ВКС, второ г. о. и гр. дело № 673/2011 г., ВКС, четвърто г. о., според която установяването на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ е предпоставка за компенсации на вини и не е критерии за определяне съотношението на тази компенсация, какъвто единствено е обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия.
С обжалваното решение съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства – писмени, гласни (свидетелски показания), изслушани съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, чрез който е достигнал до извода, че пострадалият с поведението си не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – не е нарушил изискванията на т. 2.5.2 от Наръчника по техниката за безопасност на транспортни и разпределителни машини за бетон по време на трудовата злополука при извършване на работата – водач на крайния маркуч, непосредствено зает да направлява гумения маркуча с оглед правилното пълнене на кофража с бетон, дейност, при която работникът попада в опасната зона на гумения накрайник. Съдът е посочил, че пострадалия не е ударен от гумения накрайник, а от стрелата на бетон-помпата с дължина около 40 метра, причинила удара поради нарушаване равновесието на хоризонталната бетон – помпа вследствие на пропадане на един от стабилизаторите и забиването му в земята до рамо. Обсъдено е и обстоятелството, че по време на инцидента пострадалия не е бил с каска на главата, като е прието, че от една страна техническият ръководител, който е бил на обекта, не е отстранил работника и е допуснал да извършва посочената дейност без каска, а от друга по делото няма технически данни за силата на удара, за да се прецени, че в конкретния случай, ако пострадалият е ползвал предпазна каска резултатът би бил друг, т. е. констатираната разкъсно – контузна рана в лявата тилна част на главата довела до смъртта му не би се получила.
Твърденията в изложението, че в мотивите на решението съдът недопустимо е засегнал въпроси относно вината на чуждо за спора трето лице, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В предмета на спора, при изясняването му от фактическа страна се включва й установяване на причините за настъпилата трудова злополука свързани непосредствено с въпроса за спазване на условията за безопасност на труда при извършване на строителни и монтажни работи, респ. техниката на безопасност за транспортни и разпределителни машини за бетон. Съдът е обсъдил доказателствата в посочения контекст, с което не е излязъл извън предмета на спора.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване във визираните от жалбоподателя хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
С оглед изхода на делото по първоначалната касационна жалба разглеждането на насрещната касационна жалба от Н. Х. А. и С. Х. А. не се налага.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по касационна жалба за настоящето производство поради липса на доказателства такива да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 41 от 13.01.2014г. по в. гр. дело № 3171/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top