4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1045
С., 27.09. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията С. Д.
гр. д. № 396/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК-Р., против въззивното решение на Разградския окръжен съд № 144 от 01.12.2010 год. по в. гр. дело № 371/2010 год., с което като е потвърдено решение № 18 от 27.08.2010 год. по гр. дело № 12/2010 год. на Кубратския районен съд, е прекратен с развод бракът, сключен между Мерал М. И. от [населено място] и Н. А. И. от [населено място] като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права на родените от брака ненавършили пълнолетие деца Е. и М. са предоставени на майката, като са определени и мерките за лични отношения с бащата, определена е месечна издръжка на децата и семейното жилище е предоставено за ползване на жената.
В касационната жалба жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, в частите относно упражняването на родителските права и предоставяне ползването на семейното жилище на жената, като твърди, че въпросът за правилно определяне интересите на децата е разрешен с обжалваното решение в противоречие с Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, който въпрос е свързан и с определяне ползването на семейното жилище – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че решаването на този въпрос в конкретния случай е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответницата по жалбата Мерал М. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за развод и последиците по акцесорни искове намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставеният материалноправен въпрос за правилно определяне интересите на децата и по-конкретно на непълнолетния Е. А. при определяне упражняването на родителските права е от значение за изхода на делото по този иск. Посочено е, че въззивното решение е в пълно противоречие с постоянната практика на ВКС и е цитирано и представено Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС и с него е решен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В касационната жалба по отношение на определените мерки за упражняване на родителските права от майката се поддържа, че с обжалваното решение интересите на децата и по-конкретно на непълнолетното дете Е., който изрично е изразил желанието си да живее с баща си, са преценени в противоречие с Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС, поради което неправилно е определен родителят, който за в бъдеще ще следва да полага грижите по отглеждане и възпитание на това дете. По отношение определяне ползването на семейното жилище на жената са изложени съображения по съществото на спора, а именно, че този неправилен извод се явява производен на предходния, с който родителските права на непълнолетното дете са предоставени на майката като не е съобразено, както желанието на детето да живее с баща си, така и фактическото положение, при което това дете живее с баща си в семейното жилище, а майката и малолетното дете М. живеят на квартира.
Преди всичко следва да се посочи, че при определяне мерките за упражняване на родителските права, съдът е развил съображенията си съобразно изискванията на посоченото Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът се е ръководил от посочените в постановлението критерии – родителски и възпитателски качества на страните по делото, фактически полаганите за децата грижи от двамата родители, привързаността на децата към тях, тяхната възраст и пол, необходимостта да растат и живеят заедно, материалните и битови възможности на всеки един от родителите, социалното им обкръжение, с пространно развити съображения и обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните, при което ръководейки се от интересите на децата е приел, че към настоящия момент майката е по-пригодния родител, комуто следва да се предоставят родителските права. В случая личното изявление на детето Е., при кой от родителите желае да живее след развода е съобразено както с психическото му и физическо развитие, така и с обстоятелството, че при раздялата на родителите си то е останало да живее с баща си в семейното жилище под неговото непосредствено влияние, но е отчетено и обстоятелството, че двете деца са силно привързани едно към друго и в техен интерес е да израстват съвместно като по този начин ще бъдат възпитавани в дух на обич и взаимопомощ. В същото време родителската годност на бащата не е отречена и това е показано в определения разширения режим на лични отношения с децата. В синхрон със съдебната практика е прието, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца след развода.
В заключение, както се изложи по-горе, в случая по поставения в изложението материалноправен въпрос за правилно определяне интересите на децата и по-конкретно на непълнолетния Е. А. при определяне на кой от родителите следва да се възложи упражняването на родителските права на ненавършилите пълнолетие деца, решаващият съд в обжалваното решение по този иск е съобразил задължителната съдебна практика, съдържаща се в Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС.
От изложеното е видно, че при определяне мерките за упражняване на родителските права и предоставяне ползването на семейното жилище въззивният съд се е ръководил от задължителната съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваните му части.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд № 144 от 01.12.2010 год. по в. гр. дело № 371/2010 г., по касационна жалба с вх. № 88 от 11.01.2011 г. на Н. А. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :