О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
гр.София, 04.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 896/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. А. Л. и А. А. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 234 от 16.05.2012 г. по гр.д.№ 294/ 2012 г. С него е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 3965/ 2010 г. и по този начин касаторите са осъдени да заплатят на К. Б. Г., като майка и законен представител на малолетната З. Я. Ш., сумата 12 000 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди – със законната лихва от датата на увреждането.
Жалбоподателите твърдят в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива практика въпросът дължи ли въззивният съд да обсъди наличието на съпричиняване и ако установи такова – служебно, без да е направено възражение от делинквента, да намали размерът на дължимото обезщетение за вредите. На това основание молят обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна З. Я. Ш., чрез нейната майка и законен представител К. Б. Г., оспорва жалбата, като твърди, че не е налице изтъкнатото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е установил, че като малолетен, синът на касаторите (ответници в производството) е причинил вреди на ищцата, за които не носи отговорност поради възрастта, към момента на извършване на деянието. Той е обсъдил доказателствата за обстоятелствата, при които е причинено увреждането и е счел, че е налице противоправно поведение единствено от страна на делинквента, не и от страна на пострадалата или нейните родители. Доводи за наличие на съпричиняване касаторите не са правили нито пред първоинстанционния съд, нито във въззивното производство.
При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касаторите въпрос не обуславя въззивното решение. Във въззивното производство не са установени факти, които да сочат на наличие на съпричиняване, нито са правени доводи за наличие на такова. Във всеки случай съдът не дължи служебно обсъждане на факти, които нито се твърдят от страните, нито се установяват от доказателствата. Поставеният от касаторите въпрос касае хипотези, при които по делото са били налице данни за съпричиняване, какъвто процесният случай не е. Поради това поставеният въпрос е без значение за крайния изход от спора, а по такъв въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 234 от 16.05.2012 г. по гр.д.№ 294/ 2012 г.
ОСЪЖДА П. А. Л. и А. А. М. да заплатят на К. Б. Г., като майка и законен представител на малолетната З. Я. Ш., сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: