4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
С., 08.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №667/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат С. – процесуален представител на С. Й. Б. и К. Й. Б., и двете от град С., против въззивно решение №V-121//07.12.2009 г. по гр.д.№235/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, V-ти граждански въззивен състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата в страната и са от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото. Сочи се, че неправилно и необосновано въззивният съд е прекратил производството по делото по отношение на К. Б., като е приел, че подадената от нейно име искова молба и извършени въз основа на нея процесуални действия са без представителна власт. Твърди се също така, че Бургаският окръжен съд е приел, че поради влошеното си здравословно състояние ищцата не е била в състояние да разбира и да ръководи постъпките си, поради което не е положила подпис в пълномощното. Сочи се, че този извод на съда противоречи на практиката на ВКС и се сочи решение №1192/1961 г. по гр.д.№3354/1961 г. на ВС, ІІ г.о. Във връзка с това решение се навежда довод, че по делото няма решение за поставянето на К. Б. под запрещение, а има убедителни писмени доказателства, че същата е била с ясно съзнание за характера и свойствата на своите действия и е могла да ръководи постъпките си.
Освен това се цитират решение №87/10.3.2009 г. по гр.д.№803/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №1305/30.12.2008 г. по гр.д.№3406/2008 г. на ВКС, І г.о., като се твърди, че покана е била отправена чрез нотариус К. на 18.9.2003 г., но отговор от страна на ответника, че ще предостави ползването на вещна на ищците липсва, а е налице съдебен спор з разпределение реалното ползване на двора.
Излага се и съображения, че спорът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като се твърди, че съдът се е доверил на заключението на вещото лице и е пренебрегнат факта, че същото при изготвяне на заключението не взело предвид влошеното здравословно състояние на ищцата, както и че съдът не се произнесъл по съществени материалноправни въпроси въз основа показания на свидетели, които противоречат на представени по делото писмени доказателства, а са пренебрегнати показания на свидетели, които ги подкрепят.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. В. В., посредством процесуалния си представител – адв. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържа изобщо формулиран въпрос. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателките по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението му. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №V-121/07.12.2009 г. по гр.д.№235/2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, V-ти граждански въззивен състав, по касационна жалба, вх.№30947/25.01.2010 г., подадена от адв. И. С. – процесуален представител на ищците С. Й. Б. и К. Й. Б., и двете то град София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: