О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
гр. София, 18.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1096 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Я. А. против решение № 176/19.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 185/2011 г. от Окръжен съд – Пазарджик.
Постъпил е писмен отговор на касационната жалба, с който се оспорват основанията, сочени в изложението на касационните основания, относно допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е обезсилил постановеното от районен съд решение по съществото на спора по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, като е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че предявения установителен иск е недопустим, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – правен интерес. Този свой извод, съдът е направил въз основа на данните по делото, сочещи, че по заявление пред поземлена комисия, правото на собственост върху спорните земеделски земи е възстановено с решение на комисията в полза на всички наследници на С. А. Д. – страните по делото, като по заявлението за възстановяването на правото на собственост само на Я. С. И. – син на общия наследодател и наследодател само на ищците по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е постановен отказ от страна на поземлена комисия, като решението за отказ от възстановяване на правото на собственост е влязло в сила. Липсата на висящо производство, по подаденото заявление за възстановяване на правото на собствеността върху земеделските земи и възможността да бъде постановено решение на административния орган след приключването на производството по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е довело до извод за недопустимост на предявения установителен иск на посоченото правно основание.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочения правен въпрос е относно наличието на правен интерес при иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ тогава, когато е приключила административната процедура по заявлението за възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по този иск с окончателен отказ, но имота е възстановен на наследниците на общия наследодател на страните по този спор. Сочи се противоречие с възприетото по този въпрос с ТР №1/1997 г. на ОСГК на ВКС и т.3 от ТР №2/1996 г. на ОСГК на ВКС.
Разрешението на този правен въпрос е дадено с ТР №1/1997 година на ОСГК на ВКС. Правен интерес при оспорване на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може започне, поради изтичането на сроковете по чл.11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустимо. Въззивният съд е дал разрешение на сочения правен въпрос в съответствие с тълкуването, дадено с това тълкувателно решение, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос. Соченото решение на ВКС е при различна фактическа обстановка и основание за предявения пред състава на ВКС иск, поради което е неотносимо към настоящия спор. Разрешенията, дадени с предходно тълкувателно решение на ВКС – №2/1996 г. са неотносими към настоящия спор, доколкото с последващото ТР №1/1997 г. се възприема тълкуването в полза на становището, че решението на поземлената комисия има конститутивно действие по отношение на възникването на правото на собственост, т.е. с него се определя както обекта на правото на собственост, така и титулярите на това право.
Поради липса на твърдяното противоречие по сочения правен въпрос на разрешението, дадено от въззивния съд с практиката на ВКС по същия въпрос, не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176/19.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 185/2011 г. от Окръжен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.