О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1045
София, 13.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5058/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Н. от гр. С. чрез пълномощника й адв. Г от Благоевградската АК срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 26.V.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1227/2007 г. Поддържат се оплаквания за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределението на тежестта на доказване. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от Т. дирекция на Националната агенция по приходите (Т. на НАП) чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. М. , в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановения съдебен акт на въззивната инстанция – съответстващ на събраните по делото доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Със заповед № 25 от 30. Х.2006 г. на Т. на Н. –Благоевград е прекратено трудовото правоотношение на ищцата В на длъжност “началник сектор” към отдел “К” сектор, “Р” към Т. на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № 264 от 18. Х.2006 г., в която на основание чл. 188 ал.3 от КТ във връзка с чл. 190 ал.1 т.4 и 7, чл. 187 т.8 и 10 е наказана ищцата за тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто име на предприятието и неизпълнението на трудови задължения, предвидени в нормативни и други актове за нарушения на две дати – 7.ІХ.2006 г. , когато е осъществила нерегламентиран достъп до УЕБ – базирания ЕСГРАОН с чужда парола на служител в ДП гр. Р., като е извършила справки на 76 лица по ЕГН, без да е лице, имащо право на достъп до ЕСГРАОН. На 9.ІХ.2006 г. в неработен ден в 10.45 часа тя е влязла без изрична писмена заповед на работодателя по КТ във фронт-офис гр. С. работното й място е в Благоевград) заедно с лицето Б. Т. , който не е служител на Н. и е външно лице за администрацията и е осъществила нерегламентиран достъп от компютър намиращ се в стая № 10 на офиса в гр. С. до локалния сървър и мрежата с чужда парола, които нарушения са констатирани при проверка на Г. дирекция И. по контрол и сигурност (ГД “ИКС”), видно от доклад на и.д. главния директор Б на ГК”ИКС”, извършен по сигнал на ОД “П”-Благоевград.
С писмо вх. № 10627/9. Х.2006 г. на Н. –Т. Благоевград изпратено до ищцата и връчено й на същата дата, на основание чл. 193 ал.1 от КТ в срок от три работни дни от получаване на тази покана са поискани писмените й обяснения до директора на Т. на Н. относно нарушенията при вътрешната проверка на ГК “ИКС”, в която покана са посочени и индивидуализирани допуснатите нарушения от ищцата и са й поставени конкретни въпроси във връзка с тези констатации и връзката с възложената й работа. С вх. № 10856/13. Х.2006 г. на Н. към Т. Благоевград са заведени обясненията на ищцата по повод на тези нарушения – стр.43 от първоинстанционното производство. При така изяснените факти, очевидно несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.
В решението на въззивната инстанция е прието, че допуснатите от ищцата нарушения на 7 и 9 септември 2006 г. са довели до уронване на доброто име на работодателя й (във връзка и с огласяването им в пресата по приложените публикации в централни ежедневници), както и до нарушение на разпоредбите на Етичните норми за поведение на служителите на Н. , като не е споделен изводът на първата инстанция, че е доказано нарушението, визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “злоупотреба с доверието на работодателя”, тъй като не е доказано от работодателя той да е претърпял увреждане от действията на ищцата. Обосноваването на наличието на нарушенията, приети за доказани от въззивната инстанция, е въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които изясняват авторството на деянията от страна на ищцата, както и противоправността им според изрични забрани за служителите на Н. в нормативната уредба, регламентираща дейността им, както и Етичните норми за поведение на служителите на НАП. Поради това и в съответствие с данните по делото и закона съдът е приел, че искът на ищцата за признаване незаконността на уволнението й и за неговата отмяна по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен, което от своя страна обуславя неоснователността и на останалите претенции по т.2 и 3 от същия текст на КТ, както и този за присъждане на обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ.
Постановеният съдебен акт на Благоевградския окръжен съд е в съответствие с приложената съдебна практика на ВКС, ІІІ г.о. относно изискванията за мотивиране на уволнението (решение № 249/2.ІІІ.1995 г. по гр.д. № 1548/1994 г.), а останалите представени решения с касационната жалба не разрешават сходни на поставените с настоящото дело въпроси. Другите поставени въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебния акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 26.V.2008 г. постановено по в.гр.д. № 1227/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: