3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
гр.София,11.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1349/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. П. К., М. Г. К. и П. Г. К. – П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 473 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 2347/ 2009 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 7956/ 2008 г., като по този начин са уважени предявените от касаторите против „П.О.Д.” ЕООД, гр.Варна, искове по чл.200 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на общият им наследодател Г. М. К. до размер 12 000 лв за И. К., 7 000 лв за М. К. и 7 000 лв за П. К.-П., със законната лихва от 05.03.2006 г., а за разликата над уважените размери до пълните предявени размери от по 32 000 лв за всяка от ищците исковете са отхвърлени. Отхвърлен е и предявеният от „П.О.Д.” ЕООД, гр.Варна против ЗАД „А. Б.ж.” обратен иск за сумата от 4 000 лв, като са възложени разноските за двете инстанции по производството и дружеството – ответник е осъдено да заплати такси и разноски. Решението е постановено при участието на ЗАД „А. Б. ж.” като трето лице – помагач на ответника „П.О.Д.” ЕООД.
Въззивното решение е обжалвано само от ищците К. и само в частта, в която предявените от тях искове срещу „П.О.Д.” ЕООД са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери от по 32 000 лв за всяка от ищците. Следователно в останалите си части въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е решил спора в противоречие със законово определеният принцип за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Показателни в тази насока били размерите на обезщетенията, изплащани от застрахователите по „застраховки живот”, които били значително по големи. Касаторите поддържат още, че от мотивите на решението на окръжния съд не ставало ясно защо се отменя отчасти решението на районния съд. Според тях отговорът на въпроса кой е справедливият размер на обезщетението е от значене за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това молят за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация „П.О.Д.” ЕООД оспорва жалбата. Според него касаторът не е формулирал въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, а е изложил оплаквания по правилността на решението. Излага и доводи, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки. Моли обжалването да не бъде допуснато и претендира за разноски по касационното производство.
Третото лице – помагач ЗАД „А. Б. ж.” – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Действително в изложението на основанията на касаторите са изложени доводи, които не подлежат на разглеждане в производството по допускане на касационно обжалване. Неправилността или неяснотата в мотивите на въззивния съд, дори да има такава, е процесуално нарушение, което е основание за касиране на решението по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК. Неясните мотиви обаче не са основание за допускане на касационно обжалване – такова основание може да е само отговорът в мотивите на обуславящ изхода от спора правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, решен е в противоречие със задължителна практика на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Твърдението за неправилни мотиви не е равнозначно на формулиране на такъв въпрос, а съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК касационният съд няма право да формулира въпроса вместо касаторите или да го извлича от съдържанието на неговите твърдения в жалбата.
Единственият правен въпрос, повдигнат с изложението, касае присъденият размер на обезщетението на ищците и доколко този размер кореспондира с изискването за справедливост. Няма изложени доводи обаче защо касаторите считат присъдените им обезщетения за несправедливи. Не могат да са аргумент в тази насока размерите на застрахователните обезщетения, плащани по договори за „застраховка живот”, тъй като те се определят от съгласуваните волеизявления на страните по застрахователния договор при сключването му. Размерите зависят от платената застрахователна премия и от предложените от застрахователя общи и специални условия. Това няма нищо общо с настоящата хипотеза, при която ищците и ответникът са страни по възникналото на основание чл.200 ал.1 от КТ правоотношение, а не по такова, за което са договаряли доброволно. Липсват каквито и да е аргументи за съпоставяне на размерите на договорните обезщетения с тези, възникнали по силата на факта на настъпилата трудова злополука.
Вън от изложеното не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК, основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК са налице когато трябва да се въведе промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. По въпроса кой е справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди има трайна съдебна практика, а не са обосновани никакви обстоятелства, които да налагат осъвременяването й или изоставянето й.
С оглед този изход от спора право на разноски по касационното производство има само ответника по касация. Той обаче, макар да е поискал присъждане на такива, не е доказал извършени разходи във връзка с делото на ВКС, поради което искането за разноски не може да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 473 от 15.04.2010 г. по гр.д.№ 2347/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: