ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1046
София, 12. август 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1816 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 629/10.12.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 756/2013, с което е потвърдено решение № 827/10.05.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 3552/2012, с което е уважен до размера на 15.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на Р. Б., представлявана от прокурора М. П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на действията на трети лица за определянето на причнната връзка като пряка и за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, когато срещу пострадалия са водени и други производства за извършени от него други престъпления, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. Т. Д., представляван от адв. П. Ш. от ПАК я оспорва, като счита, че не са посочени ясно правните въпроси, които обуславят решението по делото нито е изяснено значението им за уеднаквяване на съдебната практика, а обжалваното решение е по същество правилно, тъй като по делото са представени доказателства за вида и естеството на неговите негативни изживявания, както и за обстоятелството, че те са предизвикани именно от процесното обвинение и нямат връзка с предходно негово осъждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 28.10.2009 до 30.10.2011 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпления по чл. 321, ал. 3 НК, като по отношение на него в периода от 28.10.2009 до 02.03.2011 г. е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Ищецът е изпитал стрес, тревоги и притеснения от това, че в продължение на 16 месеца и 6 дни е търпял ограниченията, свързани със задържането под стража и близо две години е преследван наказателно за тежко умишлено престъпление, което не е извършил. Това се е отразило негативно на неговата емоционална сфера, изпитвал е срам от хората предвид медийното разгласяване, че престъпната група се е занимавала с разпространение на наркотици, което е разстроило социалните му контакти. Ищецът не е получил трайни психически и физически увреждания. Без значение за размера на претърпените вреди е предходното осъждането на ищеца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, тъй като това осъждане не е на лишаване от свобода и ищецът вече е бил реабилитиран.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че причинната връзка между противоправното деяние и вредата е пряка, когато вредата би настъпила в обичайна среда и без намесването на други фактори, както и че на обезщетяване подлежат само вредите от тези негативни изживявания, които са причинени от упражнената процесуална принуда. П. отговаря за вреди, когато подава информация за медиите (но не и за вредите от изкривяването или погрешното й интерпретиране от тях), но медийното разгласяване на процеса в съдебната фаза е обичайна последица от повдигането на обвинение и тези вреди също подлежат на обезщетяване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 629/10.12.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 756/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.