О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1046
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 234 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. А. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. К. от АК-София, против въззивно решение от 21.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1349/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, П-Б въззивен състав, с което като е потвърдено решението от 15.07.2010 г. на Софийския районен съд, 34 с-в, постановено по гр.д. № 2251/2003 г. и присъединеното към него гр.д. № 11434/2004 г., са уважени предявените искове от К. Б. Т. от [населено място] срещу Е. А. А. от [населено място] и П. Х. К. от [населено място], с правно основание чл. 42, ал. 2, вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на тях, че договорът за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 22, t.IV, per. № 18548, д. № 674/2001 г., по силата на който Б. Г. Т. чрез пълномощника си Й. И. К. е продал на Е. А. А. недвижим имот – апартамент в [населено място], е
4
нищожен, като сключен от лице без представителна власт, признал е за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния апартамент в [населено място] и е осъдил П. Х. К. да предаде владението на имота на К. Т. на основание чл. 108 ЗС, като този иск по отношение на Е. А. е отхвърлен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал правните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, както следва: за правната квалификация на предявения иск относно недействителността на първата сделка – по чл. 26 ЗЗД или по чл. 31 ЗЗД и във връзка с това приложението на чл. 34 ЗЗД; основателен ли е спрямо касатора предявеният ревандикационен иск, при положение, че той е продал имота на втория ответник и налице ли е за него правен интерес от обжалване на решението в частта му, с което е уважен ревандикационния иск спрямо втория ответник. Посочени са и са представени съдебни актове, както следва: решение № 488 от 07.10.2003 г. на ВКС по гр.д. № 11/2003 г., I г.о., решение № 1002 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3182/2007 г., I г.о., решение № 1170 от 29.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4948/2007 г., I г.о., решение № 1214 от
29.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 5196/2007 г.? I г.о., решение № 858 от 18.04.1977 г. на ВС по гр.д. № 312/1977 г., I г.о., решение № 451 от
18.06.2008 г. на ВКС по гр.д. № 564/2008 г., III г.о., определение № 316 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 1061/2010 г. на III г.о. на ВКС, определение № 278 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 16/2009 г. на III г.о. на ВКС, определение № 387 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 95/2007 г. на III г.о. на ВКС, определение № 540 от 13.10.2009 г. по гр.д. № 512/2009 г. на III г.о. на ВКС, определение № 413 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 417/2009 г. на II г.о. на ВКС, всички определения постановени по реда на чл. 288 ГПК, решение от 08.05.2006 г. на Шуменския окръжен съд по в.гр.д. № 1109/2005 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, решение № 399 от 25.05.1994 г. на ВС по гр.д. № 1284/1993 г., II г.о., решение № 2419 от 13.10.1960 г. на ВС по гр.д. № 3461/1960 г., I г.о., решение № 2492 от 21.10.1964 г. на ВС по гр.д. № 1467/1964 г., I г.о., решение № 2536 от 05.12.1966 г. на ВС по гр.д. № 1794/1966 г., I г.о., TP № 142-9 от 11.11.1954 г. на ОСГКВС, решение № 2088 от 23.08.1957 г. на ВС по гр.д. № 5773/1957 г., IV г.о. и решение № 2657 от 25.10.1971 г. на ВС по гр.д. № 1485/1971 г., II г.о. Представените определения на ВКС по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото разрешение в т. 1 на TP № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и въззивното решение, за което липсват данни, че е влязло в сила. Тъй като представените съдебни решения са на отделни състави на ВКС/ВС, а не задължителна съдебна практика, основанието за допускане на касационното обжалване в случая е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. Б. Т. от [населено място] и П. Х. К. от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен установителен иск по чл. 26 ЗЗД и ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за прогласяване нищожността на продажбената сделка поради липса на представителна власт и ревандикационния иск по отношение на процесния апартамент, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № 22/2001 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който Б. Г. Т. чрез пълномощника си И. И. К. е продал на касатора Е. А. процесния апартамент, е нищожен като сключен при липса на представителна власт. Това обстоятелство е установено с влязло в сила решение на 03.08.2009 г. на СРС, ГК, 48 с-в, постановено по гр.д. № 3207/2004 г., с което съдът е унищожил на основание чл. 44, вр. с чл. 31 ЗЗД едностранната сделка -упълномощаване, извършена с нот. заверено пълномощно per. № 2993/10.09.2001 г. по иска на Б. Т. срещу Е. А. и П. К.. Това унищожаване е с обратно действие към деня на извършването му спрямо желаните от него последици, поради което към момента на продажбената сделка с н.а. № 22/2001 г. упълномощеният И. К. не е имал представителна власт да извърши сделката от името на Б. Т.. Сключването на договор от пълномощник без представителна власт е порок, водещ до висяща недействителност на правния акт, която може да бъде санирана, ако ненадлежно представляваният потвърди извършените от негово име действия в съответната форма/чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, което в случая не е налице, поради което висящата недействителност се е стабилизирала в относителна такава. Това води до нищожност на продажбената сделка, поради липса на представителна власт. Тъй като тя не е в състояние да породи правни последици, нищожна се явява и последващата продажбена сделка, обективирана в нотариален акт № 23/2001 г., с която Е. А. е прехвърлил на П. К. процесния имот като собствеността върху него е останала в патримониума на Б. Т., респ. на неговата законна наследница ищцата К. Т., поради което е уважен и предявеният ревандикационен иск.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени правни въпроси, а именно
за правната квалификация на предявения иск относно недействителността на първата сделка – по чл. 26 ЗЗД или по чл. 31 ЗЗД и във връзка с това приложението на чл. 34 ЗЗД; основателен ли е спрямо касатора предявеният ревандикационен иск, при положение, че той е продал имота на втория ответник и налице ли е за него правен интерес от обжалване на решението в частта му, с което е уважен ревандикационния иск спрямо втория ответник, за които се твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – решения на отделни състави на ВКС/ВС по стария процесуален ред, а за последния – че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Поставените правни въпроси с оглед на приетото от въззивния съд, не са обусловили изхода на делото, поради което в случая не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като за да уважи предявеният иск за нищожност на продажбената сделка с н.а. № 22/2001 г. въззивният съд е зачел влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 3207/2004 г. на СРС, с което съдът е унищожил на основание чл. 44, вр. с чл. 31 ЗЗД едностранната сделка -упълномощаване, извършена с нот. заверено пълномощно per. № 2993/10.09.2001 г. по иска на Б. Т. срещу Е. А. и П. К., като е приел, че към датата на извършване на упълномощаването Б. Т. не е разбирал действията си и не е могъл да ги ръководи и тъй като това унищожаване има обратно действие към деня на упълномощаването, то и извършената впоследствие продажбена сделка с него е нищожна и не е породила правни последици, поради което дадената правна квалификация от съда е правилна и в този аспект приетото във въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в посочените от касатора решения. Въпросът за приложението на чл. 34 ЗЗД се поставя за първи път пред касационната инстанция, поради което не подлежи на обсъждане. Що се отнася до правото на касатора да обжалва решението в частта му, с която е уважен ревандикационният иск спрямо втория ответник, същият е без значение за изхода на делото, поради което също не отговаря за условията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1349/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, П-Б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 118077 от 22.12.2011 г. на Е. А. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: