О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1046
София, 6.08.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.635 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. , действащ като едноличен търговец с фирма “Д”, гр. П. срещу въззивно решение № 650 от 19.01.2009 год. по гр.д. № 445/2007 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решението на Пловдивски окръжен съд от 19.03.2007 г. по гр.д. № 2389/2004 г., с което са отхвърлени предявените от Д. Р. К. , в качеството му на едноличен търговец срещу М. на в. р. , гр. С. и О. д. “П”, гр. П. искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 683 лв., настъпили в резултат на незаконно бездействие на служители на РДВР гр. П. по време на протеста на жители на кв. “И” и кв. “С” на 18.02.2002 г. по повод спиране на ел. захранване на тези квартали, при който се стигнало до разрушаване и ограбване на магазините му, находящи се в гр. П., кв. “Л”, граничещ с кв. “С”, ул. Крайна” № 15 и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд, Пловдивският апелативен съд е приел, че претендираните от жалбоподателя- ищец вреди в качеството му на едноличен търговец не могат да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ, тъй като няма право на иск по реда на предвидената специална отговорност и че предявените искове следва да се разгледат по общия ред. Този извод е обосновал с т.1 на ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, че само физически, а не и юридически лица могат да ползват реда за обезщетение по ЗОДОВ, като се е позовал на онази част от мотивите на тълкувателното решение, с което е разяснено, че и физическите лица в качеството им на еднолични търговци не могат да ползват реда за обезщетяване по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/. Ако за последните се приеме обратното, те ще бъдат поставени в по-благоприятно положение от останалите търговци в противоречие на чл.19, ал.2 от Конституцията. Приел е, че съобразно действащата към релевантния момент- 18.02.2002 г. редакция на ЗОДВПГ /ЗОДВОВ/ не е било допустимо физическите лица в качеството им на еднолични търговци да претендират обезщетения за вреди по реда на ЗОДВПГ/ ЗОДОВ/, а могат да реализират същите по общия ред по ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, а именно по кой ред- чл.1 ЗОДОВ или чл.45 и 49 ЗЗД подлежи на разглеждане претенцията за вреди на едноличен търговец, когато след предявяване на иска в хода на делото е настъпила законодателна промяна, като в приложното поле на чл.1 ЗОДОВ са включени и юридическите лица.
Поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с даденото в т.1 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС разрешение, при действието на чл.1 ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/, в редакцията преди изменението на същия закон с § 9 от ПЗР на Д. процесуалния кодекс /ДВ, бр.105 /2005 г., в сила от 1.01.2006 г./, с който в чл.1 беше добавено и “юридически лица”. Със законодателната промяна разрешението в ТР №3/2005 г. по отношение на юридическите лица е неприложимо за случаите, при които правото на обезщетение е възникнало след 1.06.2006 г. Изменението на нормата на чл.1, ал.1 ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ има действие за правоотношения, възникнали след 1.06. 2006 г., а не и към заварените към тази дата правоотношения. В случая за вредите настъпили на 18.02.2002 г. жалбоподателят е предявил иска на 24.10.2004 г. в качеството си на едноличен търговец, когато съобразно действащата редакция на ЗОДВПГ/към този момент/ не е било допустимо физически лица, в качеството им на еднолични търговци да претендират обезщетение за вреди по този ред. Даденото от съда разрешение е съобразено с действащата към релевантния момент материалноправна норма / чл.1, ал.1 ЗОДВПГ/ и дадените разяснения в тълкувателното решение, които са задължителни за съда, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Наличието на това основание се обосновава с постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения по настоящото дело.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен правен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, само когато му противостоят влезли в сила по реда на чл.296 ГПК решения. Решенията, които са обжалваеми, т.е. подлежат на отмяна по реда на инстанционния контрол, са извън приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 650 от 19.01.2009 год. по гр.д. № 445/2007 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :