3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
София, 10.11.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2855 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. И. М., чрез адвокат И. Х. от АК-Г., срещу въззивно решение № 85/12.04.2017 г., постановено от Габровския окръжен съд по в. гр. д. № 51/2017 г.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението към касационната жалба е поставен само един въпрос и той е процесулноправен – за тълкуване на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на ВКС приема, е наведен и касационен довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност. Касаторът иска въззивното решение да бъде отменено изцяло и претендира направените съдебни и деловодни разноски, но не сочи, какво решение по съществото на материалноправния спор иска да бъде постановено – предявени са и са разгледани три обективно съединени в условията на евентуалност искове, и трите – отхвърлени; правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е поставен единствено по постановеното от въззивния съд по първия от евентуалните искове.
Насрещната страна Г. Д. Д., чрез адвокат Р.-М. Х. от АК-Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния съд, е отхвърлил исковете на Р. И. М. срещу Г. Д. Д. за заплащане на сумата от 5 024 (пет хиляди двадесет и четири) евро, като дължима то договор за заем от 01.11.2011 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, евентуално като дадена без основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално като дадена с оглед неосъществено основание, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос – в случай, че предаването на паричната сума е установено, но липсват данни на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора има ли забрана да бъдат установявани със свидетелски показания.
Въпросът има отношение единствено към постановеното от въззивния съд по първия от евентуално предявените искове – по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Съдът е установил е, че по банковата сметка на ответника Д. в [фирма] са постъпили суми в общ размер на претендираната стойност, като в банковите документи – от 2011 г. 2012 г. и 2013 г. не е посочено основание за плащане. Съдът посочил, че тези документи установяват само превода и получаването на парите, не и основанието за това, съответно, че е по договор за заем, сключен между страните. Приел, също така, че основанието на плащането (съществуването на заемно правоотношение) не може да стане със свидетелски показания, доколкото стойността на договора за заем, какъвто ищецът твърди, че съществува, е на стойност над 5000 лв. – арг. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от това, съдът, за пълнота, е обсъдил и допуснатите от първа инстанция гласни доказателства, като достигнал до заключение, че те не установяват съществуване на договор за заем между страните. При анализ на писмените доказателства, признание на ищеца Р. М. и свидетелските показания, съдът приел, че парите са дадени от М. на Д. не в заем, а на основание осъществявана от страните обща съвместна дейност в периода 2010 – 2014 г. – производство на пластмасови изделия. Това, че бизнесът се е оказал непечеливш и страните са решили да преустановят дейността си за в бъдеще не означава, че извършените преводи са дадени в заем, евентуално без основание или с оглед неосъществено основание. Основанието е осъществено, но в икономически смисъл не е дало резултат, поради което страните са решили да преустановят дейността си, след което са разпределили активите, в резултат на което и ищецът М. получил от Д. матрици и машини, ползвани за съвместното производство.
Въпросът по тълкуване на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, поставен от касатора в изложението, както стана ясно, е разгледан от въззивния съд, но няма решаващо значение за постановения резултат по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и никакво по отношение на исковете с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД. Съдът, въпреки доводите за недопустимост на гласните доказателства по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, ги е обсъдил, и категорично и мотивирано е достигнал до извод, че с тях не се установява твърдяното заемно правоотношение. Следователно разрешението на поставения въпрос от касационната инстанция, каквото и да е то, няма да се отрази върху резултата по първия от евентуално съединените искове.
В заключение, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – заплатен адвокатски хонорар в размер на 700 лв., което се установява от писмен договор за правна защита и съдействие от 08.06.2017 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 85/12.04.2017 г., постановено от Габровския окръжен съд по в. гр. д. № 51/2017 г.
ОСЪЖДА Р. И. М. да заплати на Г. Д. Д. сумата в размер на 700 лв., сторени съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: